О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 43

гр. София, 01.02.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 635 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца Г. В. Г. против решение № 260036/23.10.2020 г. по в. гр. д. № 244/2020 на Апелативен съд–Варна, с което е потвърдено решение № 155/17.02.2020 по т. д. № 222/2019 на Окръжен съд–Варна за отхвърляне на предявените от Г. В. Г. срещу „Л. И. АД в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в претърпени болки и страдания в резултат на описано ПТП на 22.02.2014г. в [населено място].

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не споделя приетото от съда, че липсват категорични данни за съприкосновение между л. а. Нисан, с рег. [рег. номер на МПС] , и лек автомобил Мерцедес, с рег. [рег. номер на МПС] . Посочва, че в доказателствата, събрани в досъдебното производство, се изразява категорично становище, че има вероятност двата автомобила да са имали съприкосновение с механизъм, твърдян от ищеца. Неправилно въззивната инстанция не е предприела действия по преодоляване на противоречията между заключението на вещото лице инж. Г. А. К. и заключението на вещото лице Й. М., което от своя страна е довело до неправилност и необоснованост на постановения въззивен съдебен акт. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ.

Ответникът по жалбата и по делото, „Л. И. АД не представя писмен отговор, с който да изрази становището си жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството е образувано пред Окръжен съд-Варна по предявени от Г. В. Г. срещу „Л. И. АД в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 22.02.2014 г., в [населено място], на [улица]в посока кръстовището на [улица], причинено виновно от водача на л. а. „Мерцедес“ с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № В622113000898615, валидна до 20.03.2014 г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 22.02.2014 г. до окончателното изпащане на задължението, както и сумата от 628.54 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

В мотивната част на атакуваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно материалите по досъдебното производство, местопроизшествието не е било запазено. Огледите на мястото са извършени дни по-късно - първият е от дата 27.02.2014г., а констативния протокол за ПТП с пострадали лица - с дата 20.08.2014г., поради което е приел, че тези документи не възпроизвеждат обвързващи констатации на съставилите ги длъжностни лица относно механизма за настъпване на ПТП, респ. относно фактическата обстановка при неговото настъпване. На 31.03.2014г. и 30.06.2014г. са извършени огледи и на л. а. Мерцедес, като в протоколите и снимковите материали към тях са отразени охлузвания във вид на хоризонтални черти по предна броня в дясно и в долен ляв край на крайна задна врата, без установени побитости и хлътвания в страничната дясна част на автомобила, охлузвания по преден десен калник и в странична дясна част на задна броня. Преки свидетели на инцидента от разследващите органи не са установени. Св. М., разпитан пред ОС – Варна, възпроизвежда обяснения на ищеца Г. Г. относно това, как е пострадал, без конкретика и непосредствени възприятия. Показанията на разпитаната пред ОС -Варна св.С. С. също не установяват релевантни за спора обстоятелства, тъй като същата няма спомен и възприятия за нанесени щети по л. а. Мерцедес към 22.02.2014г. Установено е в хода на разследването също така, че намиращите се в района на произшествието камери или не са работили, или че записите не се съхраняват.

Въз основа на заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза е прието, че установените на 22.02.2014г. травматични увреждания на Г. Г. е възможно да са получени в резултат на рязко свиване на тялото му напред и в дясно в лумбалната област, довело до компресия на телата на 11 и 12 гръден прешлен, т. е. в резултат на ПТП. Съдът е кредитирал и обясненията, дадени в с. з. от в. л. д-р М., че подобно рязко свиване на тялото може да има при рязко натискане на спирачката на автомобила, поради което и предвид обстоятелството, че уврежданията са установени в същия ден, непосредствено след твърдяната злополука, обосновава заключението си за възможността същите да са във връзка с процесното ПТП, макар и не като получени пряко от съприкосновението /удар/ на двата автомобила, тъй като от техническа гледна точка степента на увреждане на автомобилите не отговаря на ситуация довела до увреждането на Г. Г.. В същото време съдът е счел, че заключението не сочи за категоричност на настъпване на ПТП по твърдения от ищеца механизъм и при участието на л. а.Мерцедес, с рег. [рег. номер на МПС] . Посочено е, че според в. л. М., само част от ожулванията по л. а. Мерцедес може да са получени при сблъсък с л. а. на ищеца, тъй като издиранията и деформациите по л. а. Мерцедес са по протежение на цялата му повърхност и за част от тях е налице разминаване във височината им спрямо охлузванията на л. а. Нисан. Въз основа на горното е прието, че липсата на оглед към момента на произшествието, на данни за скоростта на двата автомобила и за спирачен път на л. а. Нисан, за поведението на водачите им и за обстановката на пътното платно /наличието на други МПС/ не позволяват точното установяване на механизма на настъпване на автопроизшествието, нито за направата на категоричен извод, че описаните в протоколите за оглед деформации по двата автомобила са в резултат на съприкосновението помежду им.

Предвид липсата на доказано виновно противоправно поведение от страна на водача на този л. а., апелативният съд е заключил, че предявеният пряк иск срещу неговия застраховател по сключената застраховка Гражданска отговорност, полица № ВС22113000898615, е неоснователен, поради което е потвърдил първостепенното отхвърлително решение.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е конкретно формулиран само следния правен въпрос, за който се поддържа, че е значими за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Процесуалноправен въпрос, свързан с формиране на вътрешно убеждение на решаващия състав, а именно задълженията на съда да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото /чл. 235, ал. 2 ГПК/ и да извърши преценка на доказателствата по делото и фактическите констатации, за да обоснове своите изводи /чл. 236, ал. 2 ГПК/“. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Процесуалноправен въпрос е поставен във връзка с твърдението на касатора, че при постановяване на акта си въззивната инстанция не е съобразила целия доказателствен материал, събран в досъдебното производство - приетото в него заключение на вещото лице Г. К.. Така формулираният въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като съдът, противно на поддържаното от ищеца, е извършил преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и въз основа на тях е извел фактическите си и правни изводи. С оглед принципа на непосредственост в гражданския процес, събраните в досъдебното производство доказателства (заключение на вещо лице) не се явяват и не могат да бъдат приети като доказателствен материал по гражданско дело. Доколкото те не могат да бъдат взети предвид при разрешаване на гражданскоправния спор, необсъждането им не може да обуслови извод за неизпълнение от съда на задължението му да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по делото доказателства. Ето защо, по отношение на поставения въпрос не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани наведените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на решението до касация.

Друг въпрос не е формулиран от касатора, като съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г., предвид диспозитивното начало в гражданския процес, такъв не може да бъде изведен служебно от съда въз основа на посочените в изложението доводи, касаещи правилността на акта, която не е предмет на разглеждане в настоящата селективна фаза на касационното производство.

Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260036/23.10.2020 г. по в. гр. д. № 244/2020 на Апелативен съд–Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.