Производството е по чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 165 от 01.02.2018 г. по адм. дело № 2251/2015 г. на Административен съд – Бургас, с което е допълнено решение № 1507/02.10.2017 г. по същото дело със следния диспозитив : „Връща преписката на главния архитект за ново произнасяне по същество, като при произнасянето по заявлението той следва да извърши преценка за наличието или липсата на предпоставките по чл. 153, ал. 4- 7 от ЗУТ в редакцията им към датата на новото произнасяне“. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно в частта, в която на органа са дадени указания да извърши преценка за наличието или липсата на предпоставките по чл. 153, ал. 4- 7 ЗУТ в редакцията им към датата на новото произнасяне. Моли решението в тази част да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който главният архитект на община Ц. да се бъде задължен да извърши преценка за наличието или липсата на предпоставките по чл. 153, ал. 4 - ал. 7 ЗУТ, в редакцията към м. октомври 2015 г. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е против съдебния акт само в посочената част с оглед съображенията в жалбата и нейния петитум, а също и поради факта, че в частта, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, решението е положително за жалбоподателя, тъй като удовлетворява искането в молбата от 01.12.2017 г.

Ответникът – главният архитект на община Ц. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното:

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на [фирма] против отказ на главния архитект на община Ц., обективин в писмо изх. № 53-01-1864/ 1/29.10.2015 г., да презавери разрешение за строеж № 133/23.07.2009 г. на същия орган (презаверено на 09.10.2012 г.). Делото приключва с решение № 1507/ 02.10.2017 г., влязло в сила като неоспорено от страните, с което съдът отменя отказ с рег. № 53-01-1684-/1/29.04.2015 г. на главния архитект на община Ц. да извърши презаверка на разрешение за строеж № 133/ 23.07.2009 г., издадено от същия административен орган. В съдебния акт не е посочено, че преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, въпреки че в мотивите на решението съдът излага съображения в този смисъл, като изрично приема, че при новото произнасяне главният архитект на община Ц. следва да извърши преценка за „наличието или липсата на предпоставките по чл. 153, ал. 4-7 от ЗУТ, в редакцията им към датата на произнасянето си по същество“. С молба от 01.12.2017 г. жалбоподателят [фирма] прави искане за отстраняване на допусната в решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск на съда да постанови връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът разглежда молбата, приема, че същата е за допълване на съдебния акт и с решението, предмет на оспорване, допълва решение № 1507/02.10.2017 г. по адм. дело № 2251/2015 г., като връща преписката на главния архитект за ново произнасяне по същество, като възпроизвежда указанията по приложението на чл. 153, ал. 4 – ал. 7 ЗУТ, дадени във влязлото в сила решение от 02.10.2017 г.

При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи:

Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страните може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Целта на производството е да се отстранят допуснати очевидни неточности, пропуски или несъответствия, без да се променя формираната от съда воля. В случая е налице пропуск на състава на административния съд да отрази в диспозитивната част на решението, изложеното в мотивите становище за връщане на преписката на главния архитект на община Ц. за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Този пропуск е отстранен с обжалваното решение, като в съдебния акт в оспорената част са възпроизведени мотивите на съда, изразени в решение № 1507 от 02.10.2017 г. по делото, относно прилагането на чл. 153, ал. 4 - ал. 7 ЗУТ.Стелно решението в обжалваната част отразява волята, формирана от съдебния състав по съществото на правния спор. Съответствието на правните изводи на съда с материалния закон не може да бъде преценявано в производството по чл. 175 АПК и волята на съдебния състав не може да бъде коригирана по реда на това производство. Ето защо доводите на касационния жалбоподател относно законосъобразността на дадените от съда указания са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, а искането на дружеството за постановяване на ново решение, с което на административния орган да бъдат дадени указания в смисъл, различен от изразения в съобразителната част на първоначалния съдебен акт, е неоснователно.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че съдебният акт в оспорената част съответства на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 01.02.2018 г. по адм. дело № 2251/2017 г. на Административен съд – Бургас в частта относно дадените на главния архитект на община Ц. указания по приложението на чл. 153, ал. 4- ал. 7 ЗУТ. Решението е окончателно.