Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар С. Т. и с участието
на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяЗ. Т. по адм. дело № 10016/2021
Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, срещу решение № 4582/08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1223/2021 г., по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен, по жалба на „МВ-Комерс“ ЕООД, мълчалив отказ на Началника на СГКК-София, по заявление вх. № 01-579938/14.12.2020г., за изменение на КККР на гр. София, за ПИ с идентификатор 68134.2820.1563 и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне по заявлението, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се неправилност на извода на съда за наличие на мълчалив отказ респ., ако се приеме наличие на такъв – че същият е законосъобразен. Навеждат се доводи, че не са разграничени от съда процедурите по чл. 52 и чл. 53а ЗКИР, заявителят не е представил документ по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, а съгласно чл. 77, ал. 2 от Наредбата, приетият проект се съхранява за срок от 6 месеца, в който дружеството да се снабди с такъв – т. е. мълчалив отказ не е формиран. Сезираният орган не е длъжен да приеме соченото от заявителя основание и след като в случая се търси разделяне на имота, а целта му, посочена в обяснителната записка е обособяване на ПИ от 77 кв. м. за да се обособи имот в съответствие с границите на УПИ по РП, следва да се инициира процедура за отстраняване на непълнота или грешка, тъй като имотът е придобит през 2007г.- преди влизане в сила на КККР. Т.е., когато се иска нанасяне на имот в съответствие с границите на урегулиран такъв, то процедурата е издаване на скица-проект и уреждане на сметки по регулация, а РП няма данни да е приложен. Освен това, при измененията по чл. 53а ЗКИР не се издава скица-проект, а такава в случая изрично е поискана и издадена – част от процедурата по чл. 52 ЗКИР. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли първоначалната жалба, с присъждане на направените пред двете инстанции разноски, по приложен списък.
В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Б., по изложените в жалбата съображения.
Ответната страна - „МВ-Комерс“ ЕООД, се представлява от адв. С., преупълномощена, която оспорва жалбата по подробните съображения, изложени в отговора по нея и писмени бележки, претендира възнаграждение за касационното производство по приложения списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отмени мълчаливия отказ на Началника на СГКК, решаващият съд е приел, че след като е открил недостатък в подаденото на 14.12.2020г. заявление, сезираният административен орган е следвало да го остави без движение и да уведоми заявителя да го отстрани, което не е сторил. Съгласно чл. 40, ал. 2 и 3 от Наредба РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги по КККР /Наредбата/, срокът за изпълнение на поисканата услуга е 14 дневен, в случая изтекъл на 29.12.2020г., с оглед което е призната допустимост на жалбата. За да я определи като основателна, съдът е посочил, че представеният от дружеството проект за изменение /за разделяне на собствен имот на два парцела, с два нови идентификатора/, е приет, а заявлението не е оставено без движение - за да се представи документ по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, какъвто органът е посочил като необходим в случая. И след като не е не е извършено исканото изменение и не е постановен отказ, то мълчаливият отказ е преценен като незаконосъобразен и е отменен.
Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
От фактическа страна в процеса е установено, че в собственост на дружеството е ПИ с идентификатор 68134.2820.1563 по КККР на гр. София, р-н „Връбница“, с площ 740 кв. м. На 08.04.2020г. от името на дружеството е подадено искане за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КК за имота, в обяснителната записка към което е посочено, че с изменението се иска разделяне на имота на две части, с вътрешна разделителна линия, които да получат отделни идентификатори: 68134.2820.2110, с проектна площ 663 кв. м. и 68134.2820.2111, с проектна площ 77 кв. м., без да се изменят външните граници на ПИ, с цел обособяване на имота в границите на УПИ ХVI-1563, за ЖС, кв. 69, по РП на м. „Връбница-1“, одобрен с решение № 167 по Протокол № 79/26.03.2015г. В издаденото на 23.09.2020г. удостоверение за приемане на проекта, получено от заявителя, е посочено, че за започване на процедурата по изменение на КК, следва да се представи документ по чл. 52, ал. 2 ЗКИР /документ за собственост/. На 18.11.2020г. е поискано издаване на скица-проект по удостоверението от 23.09.2020г., издадена на 24.11.2020г., с идентично указание - представяне на документ по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, от който да е видно уреждане на сметки по действащия регулационен план, а на 14.12.2020г. е подадено ново заявление - за нанасяне на изменение на КК, с позоваване на чл. 51, ал. 1, т. 1 и чл. 53а, т. 2 ЗКИР.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и 3 от Наредбата, досежно задължението на сезирания, /на 14.12.2020г./ орган да се произнесе в 14 дневен срок, съдът обосновано е приел наличие на мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. / В този смисъл - определение № 2468/23.02.2021г. на ВАС по адм. дело № 509/2021г./. Правилно го е приел и за незаконосъобразен и го е отменил, с връщане на преписката за ново разглеждане, след като от единствен собственик на имот е поискано разделяне на същия, без промяна на външни граници, без данни за непълноти и грешки и без засягане на каквито и да било чужди права. След измененията на ЗКИР от 2014г., измененията в КККР са уредени като текуща дейност на АГКК по поддържането на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1 ЗКИР, като във всички случаи по т. 1 от разпоредбата, СГКК отразява - с действие, промените в основните кадастрални данни, въз основа на представените от заинтересуваното лице документи, удостоверяващи юридически факти, настъпили след влизането в сила на КККР, като в тези случаи не се издава заповед, а съобщаване се изисква само в определени случаи - когато се записват данни и за други лица, с противопоставими права. Изрично в случая е поискано разделяне на собствен имот - обособяване на реално определена част от него, а не делба, каквито доводи се развиват в п.2 от касационната жалба, във връзка с наведените съображения за маломерност и неспазени изисквания. Посочен е и чл. 59 от Наредба № РД-02-20-5/2016г., но не съобразена от касатора следващата разпоредба - чл. 60, ал. 1 от същата Наредба, че в случаите на чл. 53а, т. 2 ЗКИР, /каквото е заявеното/, измененията на КККР се извършват, ако собствеността върху недвижимите имоти, предмет на изменението, принадлежи на едно и също лице или лица, т. е. ограничаващата разпоредба за площ не се отнася за обсъжданата хипотеза с искане за самостоятелно обособяване на реална част от 77 кв. м. от собствения имот - толкова, колкото е отразено с проектната линия по изготвеното геодезическото заснемане, досежно обособяване на имота в границите на УПИ ХVI-1563. От данните в КККР не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и съответно нанасянето на два имота с отделни идентификатора в КККР, не води до възникване или погасяване на вещни права, обратно – евентуални промени в правото на собственост, предприети действия по прилагане на регулация и пр., биха били основание за изменение на КККР. Такива в случая не са заявени, затова е правилна преценката на съда, който, макар и с кратки, но ясни мотиви в частта за материалната незаконосъобразност на отказа, е посочил целта на искането, приложимостта на по-облекчената административна процедура по чл. 53а, т. 2 ЗКИР, приетият за изменението проект и за пореден път е акцентувал, че имотът не е съсобствен. Обратното - административният орган, приемайки и цитирайки общо чл. 52 ЗКИР, не е конкретизирал коя от 7-те хипотези на ал. 1 е приложимата, след като не е осъществена делба, отчуждаване на част от ПИ, промяна на граници, съединяване на ПИ на различни собственици и т. н. Доводът, че указанията са дадени по чл. 52, ал. 2 ЗКИР също не може да се възприеме, тъй като изискването в нея е обвързано с хипотезите по ал. 1.
Затова и при така изложените съображения, не са налице основания за отмяна на решението, поради което Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4582/08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1223/2021 г., по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен, по жалба на „МВ-Комерс“ ЕООД, мълчалив отказ на Началника на СГКК-София, по заявление вх. № 01-579938/14.12.2020г., за изменение на КККР на гр. София, за ПИ с идентификатор 68134.2820.1563 и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне по заявлението, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова