Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 10019/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. от гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Г., срещу решение № 1230 от 17.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2835/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 167 по Протокол № 10/09.07.2020 г. на Общински съвет - Пловдив и е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че предвиденият в ал. 2 на § 17 от ПР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ срок е инструктивен, както и че в несъответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че липсва решение за допускане на процедура по изменение на подробния устройствен план /ПУП/ за установяване на постоянен градоустройствен статут. Според касатора преди изтичане на преклузивния срок за процесния обект е бил създаден постоянен градоустройствен статут – с решение на Общински съвет – Пловдив и заповед на кмета на О. П. за изменение на ПУП. Възразява се още, че съдът не е коментирал факта, че след като имотът вече е актуван с акт за общинска собственост от 2002 г., то след 15 години общинския съвет отново го обявява за публична общинска собственост. Твърди се още, че съдът не е съобразил, че фактическият състав на § 17, ал. 2 от ЗУТ предвижда два елемента, като първият е учредяване на траен градоустройствен статут и не е предоставена оперативна самостоятелност на общинските съвети дали да продължат процедурата или тя да приключи само с първия елемент. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът – Общински съвет – гр. Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез процесуалния представител адв. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за настоящото производство.

Ответниците – Х. П. и Ж. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на П. Б. срещу Решение № 167 по Протокол № 10/09.07.2020 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е отказано да се учреди възмездно безсрочно право на строеж по реда на чл. 37, ал. 4, т. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във връзка с §17, ал. 2 от Преходните разпоредби /ПР/ на ЗУТ, за обект с идентификатор 56784.507.5.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив, с площ 138 кв. м., построен в поземлен имот - публична общинска собственост с идентификатор 56784.507.5 по КККР, с площ 333 кв. м. Решението е постановено във връзка с влязло в сила определение № 458/04.03.2020 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1435/2019 г. и подадено искане вх. № 19П-4813/15.04.2019 г. от П. Б. и Х. П. до Общински съвет - Пловдив и до кмета на О. П. с което същите, в качеството си на собственици на сграда с идентификатор 56784.507.5.1 са поискали да бъде завършена процедурата по §17, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Видно от приложен по делото нотариален акт № 177, том III, рег. № 4393, дело № 551/2018г. жалбоподателката е съсобственик на сграда с идентификатор 56784.507.5.1, с площ от 138 кв. м., представляваща ресторант „М. М. находящ се в имот с идентификатор 56784.507.5 по КККР на гр. Пловдив, като с Решение № 329 по Протокол № 30 от 09. 11. 2000 г. на Общински съвет – Пловдив, по искане на жалбоподателката от 28.04.1999 г., е била допусната процедура по изменение на застроителен и регулационен план /ЗРП/ с цел създаване на постоянен градоустройствен статут на обекти, построени върху терени общинска собственост, като в т. 1 от описаното решение фигурира обект: ресторант „М. М. Със заповед № ОА-260/28.02.2001 г. на кмета на О. П. е одобрен проект за изменение на ЗРП, като е образуван нов квартал 166-а и нов парцел I - обслужваща дейност, със запазване на съществуващото едноетажно застрояване, изградено по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./. С писмо изх. № А110004/21.11.2001 г. жалбоподателката е уведомена от Дирекция „УПАБ” – отдел „ПУП”, че е приключила процедурата по установяване на постоянен градоустройствен статут по реда на § 50а от ПРЗ от ЗИД на ЗТСУ на обект „ресторант” в парцел I – обслужваща дейност, кв. 166а, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, както и че е необходимо лицето да подаде молба за завършване на процедурата по § 50а, ал. 7 от ПРЗ от ЗИД на ЗТСУ, съответно по реда на § 17 от ПР на ЗУТ. С молба № 9194П63/13.12.2001 г., адресирано до О. П. П. Б. е поискала да й бъде учредено/бъде продаден недвижим имот в кв. 166-а. Във връзка с тази молба е извършена служебна проверка, при която е установено, че дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 318 кв. м., представляващо УПИ I - обслужваща дейност, кв. 166-а по плана на „Международен панаир е публична общинска собственост, като е съставен и акт за публична общинска собственост /АОС/ № 524/12.01.2002г., както и че УПИ I-обслужваща дейност е образуван от част от съществуваща зеленина по предходен план на Панаирни палати, одобрен със заповед № 83/10.04.1976 г., и към момента на съставяне на АОС не е имало данни в О. П. тази част от крайбрежна зеленина да е обявявана за частна общинска собственост. По делото се установява още, че по депозираното от жалбоподателката заявление от 2001 г. разпоредителна комисия е взела решение, обективирано в Протокол № 4 от 16. 03.2007 г., за довършване на започната процедура по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ за учредяване на право на строеж за обект ресторант „М. М. в УПИ I - обслужваща дейност, кв. 166а.

За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване изискванията за кворум и мнозинство - чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, в предвидената форма и при липса на нарушение на материалния закон. Прието е от съда, че макар и да се установява по делото, че е стартирана процедура по § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ за придобиване на траен градоустройствен статут на обекта ресторант „М. М. , по делото обаче няма доказателства за решение на общинския съвет по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, за допускане на процедура за изменение на действащия подробен устройствен план /ПУП/ с цел временният строеж да получи траен устройствен статут в съществуващите му размери и вид и след установяване на траен устройствен статут да е учредено право на строеж при условията и по реда на ЗОбС. Според административния съд решението на общинския съвет, даващо принципно съгласие за придобиване на траен градоустройствен статут, само по себе си не води до придобиването на такъв, като промяната на действащия ПУП е последващият елемент от фактическия състав на нормата на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, но преклузивният шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ за процедирането на такова изменение на ПУП в настоящия случай отдавна е изтекъл и това производство не може да бъде заменено или компенсирано. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на решението, като е приел също така, че за да бъде приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОбС, предвиждаща възможност да се учреди ограничено вещно право /право на строеж/ без търг или конкурс, то на първо място следва имотите, върху които ще се учредява правото на строеж, да са частна общинска собственост, а в конкретния случай се установява, че процесният поземлен имот е публична общинска собственост, съгласно АОС № 524/12.01.2002г. Прието е още от съда, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като ако би дал съгласие за учредяване на право на строеж върху имоти със статут на публична общинска собственост, съответно попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 2 от ЗОбС, допускаща обременяване с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон, общинският съвет ще наруши цитираната норма.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване изискванията за кворум и мнозинство, както и в предвидената форма и при липса на нарушение на материалния закон.

Неправилно обаче административният съд е приел, че в конкретния случай, макар и да е стартирана процедура по § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ за придобиване на траен градоустройствен статут на обекта ресторант „М. М. , по делото липсват доказателства в законоустановения срок този обект да е придобил такъв статут. Противно на така изведения от първоинстанционния съд извод, от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че производството по предоставяне на постоянен градоустройствен статут на процесния ресторант е започнало още при действието на § 50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./ с подаването на 28.04.1999г. на молба от жалбоподателката, с която последната е упражнила правото си да иска придаване на постоянен градоустройствен статут на изградената от нея временна постройка - ресторант „М. М. . По така подадената молба, в съответствие с § 50а, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./, с Решение № 329 по Протокол № 30 от 09. 11. 2000 г. Общински съвет – Пловдив е допуснал процедура по изменение на ЗРП с цел създаване на постоянен градоустройствен статут на обекти, построени върху терени частна общинска собственост, като в т. 1 от описаното решение фигурира обект: ресторант „М. М. Тази процедура е продължила и е довършена по § 17 от ПР на ЗУТ, в който с приемането на този закон отново е предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 2.07.2001 г., временните строежи по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ да придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОбС. Именно и в срока, указан в § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е била издадена и заповед № ОА-260/28.02.2001 г. на кмета на О. П. с която е одобрен проект за изменение на ЗРП, като е образуван нов квартал 166-а и нов парцел I - обслужваща дейност, със запазване на съществуващото едноетажно застрояване, изградено по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, а именно: ресторант „М. М. . С влизането в сила на заповедта на кмета на О. П. по § 50а, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./, респ. § 17, ал. 2, изр. първо от ПР на ЗУТ, процесният обект е придобил траен устройствен статут и то в указания 6-месечен срок по § 17, ал. 2, изр. първо от ПР на ЗУТ. Това обстоятелство не се оспорва и от общинската администрация, видно от писмо изх. № А11004/21.11.2001 г. на Дирекция „УПАБ” – отдел „ПУП” при О. П. и писмо изх. № 18П13006/21.12.2018 г. на зам. кмета на О. П. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява основателно направеното възражение от касатора в касационната жалба.

Неправилният извод на административният съд, че процесният обект не е придобил траен устройствен статут не променя обаче правилността на решението като краен резултат, доколкото по делото се установява, че не са налице към датата на издаване на оспореното решение на Общински съвет – Пловдив предпоставките за прилагане на чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОбС във връзка с § 17, ал. 2, изр. второ от ПР на ЗУТ. С искане от 15.04.2019 г., отправено до Общински съвет Пловдив и до кмета на общината, от жалбоподателката е заявено завършване на процедурата по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ относно собствения й ресторант М. М. получил траен градоустройствен статут, доколкото, както се установява и от доказателствата по делото, фактическият състав на процедурата е останал недовършен, поради липсата на постановен акт на компетентния орган във връзка с вмененото му по силата на закона задължение по § 17, ал. 2, изр. второ от ПР на ЗУТ за извършване прехвърляне на правото на строеж върху терена. В случая, както и правилно е приел административният съд, е приложима хипотезата, уредена в чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОбС, съгласно който правото на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, на други лица, когато това е предвидено в закон /изрично това е предвидено в § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ/. За да се приложи обаче чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОбС, освен изричното предвиждане в § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е необходимо и имотът, по отношение на който следва да се учреди правото на строеж, да бъде частна общинска собственост. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че имотът, в който е изграден ресторант „М. М. , съставляващ УПИ I - обслужваща дейност, е публична общинска собственост, за който е съставен АОС № 524/12.01.2002 г. По отношение така съставения акт за публична общинска собственост следва да се има предвид, че като официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОбС той има обвързваща доказателствена сила, като доколкото той не е бил оспорен по надлежния ред, удостоверените с него обстоятелства се считат за верни до доказване на противното. Обстоятелството, че и след съставя на акта за публична общинска собственост с последващо решение № 161 по Протокол № 10 от 30.05.2019 г. Общински съвет – Пловдив е обявил процесният имот отново за публична общинска собственост не обосновава извод за характер на общинската собственост към датата на подаване на искането за довършване на процедурата по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ различен от този, установен с АОС № 524/12.01.2002 г. При така установеното по делото и при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, която не допуска обременяване с ограничени вещни права на имоти публична общинска собственост, освен в случаите, определени със закон, обоснован е извода на административния съд, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като ако би дал съгласие за учредяване на право на строеж върху имот със статут на публична общинска собственост, общинският съвет ще наруши материално-правната норма.

При така обективираните факти, като е приел като краен резултат, че обжалваното решение на Общински съвет - Пловдив е законосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно като краен резултат и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Общински съвет - Пловдив за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1080 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото списък на разноски, фактура и извлечение от банкова сметка.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1230 от 17.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2835/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА П. Б., с ЕГН [ЕГН], да заплати на О. П. сума в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева