Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 и чл. 141, ал. 4 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма], Италия, представлявано от законния представител A. V., чрез адв. дружество [ЮЛ] и адв.Св.Й., против Решение №4388 от 29.06.2017г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 9661 по описа за 2016г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Становище за наличие или липса на основание за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Р. И изх. № П-29002916016533-108-001/16.06.2016 г., потвърдено с Решение № 1491/29.08.2016 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон.

Поддържа се, че формулираният по делото спорен правен въпрос, при безспорно установени факти, се заключава в следното: Дали дейностите по модификации, инсталиране и пуск на елементи и на части, извършени от чуждестранен доставчик на машини, въз основа на отделни поръчки, правени от време на време от българския платец на дохода, в различни години, поради възникващи в тези години нови производствени нужди на платеца, могат да се раглеждат всички, в съвкупност, като един общ инсталационен проект за целите на формиране на място на стопанска дейност по смисъла на СИДДО с Италия или напротив - всяка отделна поръчка съставлава отделен инсталационен проект, чиято продължителност следва да бъде преценявана отделно. Така формулираният въпрос засяга естеството и обхвата на критерия „търговско единство”, споменат в Коментара на Модела на Спогодба на ОИСР, за целите на формиране на инсталационно място на стопанска дейност.

Твърди се, че отговорът, даден от първоинстанционния съд на този въпрос, е необоснован и незаконосъобразен. Продължен логически, този отговор определя всички чуждестранни производители на специализирани машини с място на стопанска дейност в България,...