Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Върховния касационен съд срещу решение № 15231 от 12.12. 2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба, в качеството му на вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство, срещу решение, обективирано в т.[номер] от Протокол № [номер] от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 06 юни 2017 г., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на Н. Д. Д. – съдия в Софийски градски съд.
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че ВСС може да откаже да образува дисциплинарно производство при направено предложение по чл. 312 ЗСВ. Предложението е редовно от външна страна, сезирането е извършено от компетентен орган, а преценката на твърдяните в него факти и обстоятелства, квалифицирани като дисциплинарно нарушение е въпрос по основателността на предложението.
Счита, че неправилно съдът е приел за неоснователни доводите за наличие на изискванията за образуване на дисциплинарно производство при внесено предложение. Неправилно съдът приел за недопустимо и необосновано внесеното предложение от председателя на ВКС за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ ръководителят на организационната единица ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация. При изпълнението на тези свои задължения той може да оправомощи зам.-председател на съда, който да го подпомага. Председателят на СГС е ръководител на организационна единица по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ.
Излага доводи, чеДоклад с peг. ДЗ № 144/03.04.2017 г. е изготвен въз основа на мотивирано разпореждане от председателя на СГС от 31.01.2017 г. с оглед постъпилите писма от ККССПИСРСДДЗЕС към Народното събрание от 02.12.2016 г. и от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) от 27.01.2017 г. Именно „Националното бюро“, съгласно чл. 34е, ал. 5 от ЗСРС, сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и чл. 20 от ЗСРС, при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация. Следователно може да се направи обоснован извод, че проверката е инициирана и извършена съгласно относимите законови разпоредби и при последователни действия от компетентните органи в Р.Б.П юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Висшият съдебен съвет правилно е приел, че вносителят на предложението се е позовал на резултати от проверка, извършена от некомпетентен орган. ЗСРС предвижда специален ред, по който може да извършва контрол на информацията, получена чрез използване на СРС – Национално бюро за контрол на СРС. Председателят на ВКС е представил проверка срещу магистрата, извършена от заместник-председатели на СГС. Те не са орган, в чиито правомощия е събирането на данни по ЗСРС. Въз основа на тези констатации не би могло да се извърши преценка за допуснати дисциплинарни нарушения. ВСС се е обосновал с тези обстоятелства при отказа да уважи искането на вносителя на предложението.
Касационната жалба е процесуално допустима подадена в законоопределения срок на първия присъствен ден 02.01.2018 г. при връчено съобщение за решението на 15.12.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил съображения, че в хипотезата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ при направено предложение по чл. 312 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, съответната колегия на ВСС има право на преценка относно обосноваността на предложението преди образуване на дисциплинарното производство. Допълнителен аргумент е приетото изменение в чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ, в която норма изрично е предвидена възможността ВСС да откаже образуване на дисциплинарно производство. Процесуално неоправдано и недопустимо би било да се разглежда по същество въпрос – с постановяване на решение на съответната колегия на ВСС по основателността на искането, предвид установената некомпетентост на органа извършил проверката, въз основа на която се търси дисциплинарна отговорност на съответния магистрат. Вносителят на предложението се позовал на резултати от проверка, обективирани в Доклад ДЗ № 144/03.04.2017г. за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация” по ЗСРС (ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) (ЗСРС) и ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г. на Софийски градски съд, изготвен от заместник – председателите Д. Б. и М. М., които са констатирали данни за извършени нарушения. В предложението е обоснован извод, че съдия Н. Д. Д. е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ.
Съдът направил извод, че с оглед спецификата на материята, в чл. 34е, ал. 5 ЗСРС законодателят е предвидил изрично и процедура при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, съгласно която компетентният орган - Националното бюро следва да сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и 20. Съгласно чл. 34е, ал. 6 ЗСРС при наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Приел за правилна преценката на Съдийската колегия при ВСС за отказ за образуване на дисциплинарно производство, предвид обстоятелството, че вносителят на предложението като основание за възбуждане на дисциплинарно производство се е позовал на резултати от проверка, извършена от некомпетентен орган. Приел, че по тези съображения оспореното решение на Съдийската колегия при ВСС се явява материално законосъобразно поради установената липса на законно основание за образуване на дисциплинарно производство, респ. предложение основано на проверка извършена от некомпетентен орган. Решението е правилно.
Правилен е изводът на съда, че ВСС може да откаже образуване на дисциплинарно производство. В ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) не са посочени изчерпателно условията за образуване на дисциплинарно производство, освен предпоставките за издаване на акта за образуването му съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Доколкото ВСС има правомощието да образува дисциплинарно производство, то по аргумент за противното има правото и да откаже образуването на такова производство. Правилно е прието от съда, че аргумент в тази насока е новоприетото изменение на ЗСВ в чл. 310, ал. 5, т. 2 и чл. 314, ал. 6. В нормите изрично е предвидена хипотезата на отказ за образуване на дисциплинарно производство.
Съгласно чл. 34е, ал. 5 от ЗСРС при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и 20.
Относно доводите в касационната жалба, че ръководителят на СГС е ръководител на орган, който съгласно чл. 20 от ЗЗКИ ръководи, организира и контрлира дейността по защита на класифицираната информация, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 34е, ал. 5 от ЗСРС, в която се сочи, че Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и стуктурите по чл. 20 има предвид наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства.
В случая предложението за налагане на дисциплинарно наказание не е за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, а за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства.
Тази хипотеза е уредена в чл. 34, ал. 6 от ЗСРС, съгласно който при наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието.
Не е спорно, че в случая няма уведомяване от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. В случая се касае за специална предпоставка предвидена в чл. 34, ал. 6 от ЗСРС за търсене на отговорност за неправомерно разрешаване прилагане на специалните разузнавателни средства, поради което доклада и преценката на административния ръководител и евентуално на неговите оправомощени заместници не дават основание за образуване на дисциплинарно производство. В този смисъл правилни са изводите на съда, че след като не е изпълнена процедурната предпоставка за установяване на нарушение при разрешаване прилагането на специалните разузнавателни средства, Висшият съдебен съвет законосъобразно е отказал образуване на дисциплинарно производство.
В касационната жалба се сочи, че доклад с peг. ДЗ № 144/03.04.2017 г. на зам. председателите на СГС е изготвен по мотивирано разпореждане от председателя на СГС от 31.01.2017 г. с оглед постъпилите писма от ККССПИСРСДДЗЕС към Народното събрание от 02.12.2016 г. и от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) от 27.01.2017 г. Тези писма не са представени по преписката и не са посочени в искането за образуване на дисциплинарно производство.
В искането за образуване на дисциплинарно производство и доклада на който се основава, не е посочено конкретно сезиране на ръководителя на СГС от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за наличие на данни за неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства. Предложението за налагане на дисциплинарно наказание не може да се домотивира в касационната жалба. В доклада на зам. председателите на СГС е посочено, че на 26.01.2017 г. е получен отговор от председателя на НБКСРС във връзка със сигнал изх. № 10 от 10.11.2016 г. и от отговора се установява, че е констатирано нарушение по т. 3 и 4 от сигнала. Няма данни, че тези констатации касаят конкретните нарушения посочени в доклада относно съдия Н. Д., тъй като докладът на зам. председателите на СГС е и за съдиите И. Д. и П. К.. Не е допустимо в касационното производство да се домотивира предложението за образуване на дисциплинарно производство.
Освен това тези доводи в касационната жалба са неотносими, тъй като касаят хипотезата на чл. 34е, ал. 5 от ЗСРС, която е неприложима, а приложимата хипотеза на чл. 34, ал. 6 от ЗСРС не е изпълнена. В случая не е спазено процедурното изискване по чл. 34, ал. 6 от ЗСРС. Националното бюро не е уведомило Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието за наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 от същия закон, даващ писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства.
Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.
На ответната страна следва да присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15231 от 12.12. 2017 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение.
О. В касационен съд да заплати на Висшия съдебен съвет разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.