Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. И. А., гражданин на Ирак, срещу Решение № 857 от 14.02.2017 г., постановено по адм. д. № 576 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г., 37 състав. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 14343 от 30.12.2016 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е прекратено производството по предоставяне на статут по молба с вх. № 3622 от 12.12.2016 г. на М. И. А. поради оттеглянето й, на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ).
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че като подавал молбата за прекратяване на производството за международна закрила, не съзнавал нейното значение. Психически бил рухнал, не знаел към кого да се обърне за съвет, не знаел, че има психолози и че има възможност да разговаря с тях. Иска да представи в касационното производство доказателства за психическо и физическо заболяване, които не знаел, че трябва да представи пред съда. Поддържа становище, че съставът на АССГ не е разгледал и не е взел предвид въпросите във връзка с приложението на принципа за „забрана за връщане“ и практиката на Съда по правата на човека в тази връзка. По изложените в жалбата съображения иска отмяната на обжалваното съдебно решение ведно с последиците от това.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от назначения му от съда процесуален представител, който от негово име поддържа жалбата. В писмена молба разяснява, че М. И. А. бил подведен от свой приятел да подаде молбата от 27.12.2016 г. за прекратяване на производството за предоставяне на закрила. В отговор получил административното решение, което обжалвал след като размислил. Представя медицински документи, от които се установява причината за невъзможността да участва в едно от съдебните заседания пред настоящата инстанция и разпечатки от интернет относно състоянието в Сирия и Ирак.
Ответната страна – заместник – председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Установено е от съда, че с молба от 12.12.2016 г., подадена лично от настоящия касационен жалбоподател, същият поискал международна закрила. С молба от 27.12.2016 г. той заявил, че желае да се завърне в страната си по произход доброволно и оттеглил молбата си за международна закрила като поискал да бъде прекратено нейното разглеждане. С оспореното пред АССГ административно решение, на основание чл. 77, ал. 3, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ заместник – председателят на ДАБ прекратил производството за предоставяне на международна закрила.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел, че спорното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Изложил съображения, че оттеглянето на молбата за закрила представлява фактическо основание за прекратяване на производството – чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ, като в случая правното основание, на което е прекратено производството (чл. 77, ал. 3 ЗУБ) съответства на фактическото. Приел, че твърденията на М. И. А. за промяна в желанието за прекратяване на административното производство заради положението в гр. М. не попадат в приложното поле на чл. 142, ал. 2 АПК, доколкото тези обстоятелства са настъпили и преди издаването на административния акт. Наред с това, те не са конкретизирани и не са представени доказателства за тях. Като е съобразил, че с подадената писмена молба М. И. А. е десезирал административния орган, тя е достигнала до него, което е надлежно удостоверено, както и липсата на доказателства, че е налице оттегляне на молбата за прекратяване на административното производство, съдът направил извод, че заместник – председателят на ДАБ се е произнесъл в съответствие с приложимите правни норми на чл. 77, ал. 3, предл. второ, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ. В заключение отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 77, ал. 3 ЗУБ (в редакцията, публ. в ДВ бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на ДАБ прекратява производството за предоставяне на международна закрила. По предписанието на чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът оттегли молбата си.
При тази относима правна регламентация, правилен и обоснован на приобщените по делото доказателства се явява направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на жалбата на М. И. А. срещу решението на заместник – председателя на ДАБ за прекратяване на производството, образувано по молба на търсещия закрила с вх. № 3622 от 12.12.2016 г. В съответствие със съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е съобразил приетите по делото доказателства, както и направените от М. И. А. твърдения за промяна на неговото желание, обсъдил ги е в контекста на чл. 142, ал. 2 АПК и е направил изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е прието от съда, че към момента на издаване на обжалваното административно решение не може да бъде направен извод, че е било налице оттегляне на молбата на лицето, с която то заявява желанието си за прекратяване на производството. Затова правилно съдът е направил извод, че произнасянето на органа по молбата на М. И. А. е в съответствие с приложимите правни норми на чл. 77, ал. 3, предл. второ ЗУБ, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 6 от същия закон и е направено при наличието на основание за прекратяване на административното производство – оттегляне на молбата за закрила. С изявлението си от 27.12.2016 г. за оттегляне на молбата за закрила М. И. А. е десезирал административния орган от провеждане на административното производство и издаване на искания с първоначалната молба от 12.12.2016 г. административен акт. Искането на лицето от 27.12.2016 г. попада в хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ и задължава административния орган да прекрати административното производство, без право на преценка. В този случай той действа при условията на обвързана компетентност, а молбата от 27.12.2016 г. се явява процесуална пречка за произнасяне по същество по искането за международна закрила.
Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на решението, тъй като той не съзнавал значението на подадената молба за оттегляне. Волята му за прекратяване разглеждането на молбата за международна закрила е ясна и недвусмислена, което се отнася и за желанието му да се завърне в страната си на произход. М. И. А. не твърди пред съда, че не е знаел съдържанието на подадената молба, а тъкмо обратното. Сочи, че написал съгласие да бъде върнат в Ирак, но след това не заминал. Мотивира твърденията си за незаконосъобразност на оспореното решение със съображения, свързани изцяло с негови преживявания във връзка с идването му в България и след подаването на молбата, които не са намерили писмен израз и не са били адресирани до административния орган преди произнасянето му. В случая подбудите, наложили оттегляне на искането за предоставяне на закрила са ирелевантни. Наред с това, твърдението за незнанието на лицето, че има психолози, с които може да разговаря се опровергава от представеното пред първоинстанционния съд Указание с вх. № УП 19386 от 12.12.2016 г. (л. 23 от първоинстанционното дело), което е сведено до знанието на лицето на разбираем от него арабски език, удостоверено с негов подпис. В. е от указанието, че М. И. А. е информиран за правото му на психологическа помощ и безплатна правна помощ. Освен това, уведомен е за дните и часовете, в които в БЧК – БМС и в Център „АСЕТ“, с посочени адреси, се предоставят съответно медицински консултации, психиатрична помощ, както и психологически и психиатрични консултации на травмирани чужденци. Отделно, твърденията на М. И. А. за психическо и физическо заболяване, които да му повлияят на преценката при вземане на решения, не се подкрепят от амбулаторния лист, подписан от него (л. 14 от първоинстанционното дело), в който в графата за анамнеза няма вписванията, а отбелязване „0“, а заключението на подписалия го лекар е „Кл. Здр.“. Действително, видно от приложението към регистрационния лист на л. 13 от първоинстанционното дело, от заключението от медицинския преглед се установява наличието на „ЧМТ“, получена след бомбен взрив, което е в съответствие с представените пред касационната инстанция доказателства, но тези факти не могат да доведат до извод за неправилност на обжалваното решение, доколкото имат давност от преди пристигането на М. И. А. в България и не могат да повлияят на преценката за законосъобразност на спорното решение, постановено по искането на лицето за прекратяване на административното производство.
Неотносими са доводите на касационния жалбоподател във връзка с приложението на принципа за „забрана за връщане“, доколкото в настоящия случай с оспореното пред първоинстанционния съд административно решение е прекратено производството по молбата за закрила по искане на М. И. А., а посоченият принцип следва да се прилага при разглеждане на исканията за закрила по същество. Така неотносими се явяват и представените в съдебното заседание пред касационната инстанция доказателства относно ситуацията в страната на произход на лицето и справката относно Р. И, изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Наред с това, доказателства, че М. И. А. е променил желанието си за завръщане в страната по произход и е оттеглил искането за прекратяване, не са представени по делото, предвид което тези негови твърдения, заявени още в първоинстанционната му жалба няма как да бъдат обсъдени и кредитирани. В допълнение, той не представи пред касационната инстанция и доказателства, от които да се установи, че страда от заболявания, заради които понякога трудно ръководи действията и постъпките си, както твърди в касационната жалба, за да се прецени относимостта им към спора.
Предвид всичко изложено по - горе, първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 857 от 14.02.2017 г., постановено по адм. д. № 576 по описа на Административен съд София - град за 2017 г., 37 състав. Решението не подлежи на обжалване.