Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н.П чрез адв. В.В с посочен съдебен адрес в гр. [населено място] против решение № 872 от 22.05.2017 год.,постановено по адм. дело № 2405/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторката твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчаливия отказ на директора на Областна дирекция „Земеделие“- гр. П. да издаде заповед за разпределение на масивите в землището на с. Б., община Р., област П. на основание чл. 37в, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, съответно – срещу изрична заповед в този смисъл, ако такава е издадена след предявяване на жалбата срещу мълчаливия отказ с произтичащите от отмяната правни последици.

Редовно призована за датата на съдебно заседание, касационната жалбоподателка Н.П се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в допълнително представени писмени бележки по същество.

Ответникът, директорът на Областна дирекция “Земеделие“ – гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск.Х.Шакир по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в нея съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с касационната жалба съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е...