Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Хазрат, [гражданставо], подадена чрез пълномощник, против решение № 1283 от 17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1066/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказ № УРИ 538600-339/10.03.2017 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в страната. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилния извод, че е изпълнено основанието по чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, послужило на органа да откаже исканото разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденеца. Сочи, че съдът, тълкувайки погрешно доказателствата по делото, е допуснал нарушение на правото на личен и семеен живот на чужденеца. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът началникът на сектор „Миграция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

От събраните по делото доказателства съдът е установил, че началникът на сектор „Миграция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив е отказал издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в Р. Б на [гражданставо] А. Хазрат, с отказ № УРИ 538600-339/10.03.2017 г., постановен на основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, т. 1 ЗЧРБ. За да издаде обжалвания акт, органът е приел, че чужденецът е сключил граждански брак с българска гражданка с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима...