Образувано е по касационна жалба на Х.П, представен от адв. Г.М, срещу решение № 236/10.01.2018г. на Административен съд Сливен по административно дело № 313/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0804-000746/29.08.2017 г., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен. От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отрича да са установени материалните предпоставки за ПАМ, тъй като липсвала корелация между фактическите и правните основания, посочени в заповедта за налагането ѝ. Според него е неотносимо позоваването от административния орган на разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП. Неправилно били интерпретирани от административния съд твърденията му в първоинстанционната жалба относно личността на полицейският орган, който е възприел фактите, релевантни за осъществяване на административната принуда. Съставилият АУАН свидетел не бил такъв на установяването на нарушението, описано в поставящия начало на административнонаказателно производство акт. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на административния акт.
Ответникът по касация началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред АС Сливен ЗПАМ е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС. Мотивите на акта съдържат констатации, че адресатът му е собственик на конкретно МПС и е допуснал управляването му от В.П, който не притежава правоспособност да управлява превозни средства от категория „В“ и е неправоспособен. Правно основание за наредената правна промяна е разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Адресат на акта е Х.П.
По констатациите на първостепенният съд Х.П е собственик на ППС О. К, посочено в мотивите на ЗПАМ, с маса 1 000 кг; по времето и на мястото, посочени в акта превозното средство е управлявано от В.П, чиято правоспособност е да управлява МПС от категории АМ и В1; издателят на акта началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен е оправомощен от директора на ОДМВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП, тъй като превозното средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС за превозно средство от категория „В“, каквото е конкретното и адресат на мярката е собственикът на превозното средство. Признал е компетентността на издателя на ЗПАМ, съответствието на акта с изискванията за форма и с целта на закона, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.
Не се основават на съдържанието на първоинстанционното решение и на съдържанието на ЗПАМ оплакванията на касатора за грешка в правораздавателната дейност на съда при изследването на правното основание на административния акт. Полицейският орган се е позовал на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, а не на чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП.З и са неотносими доводите за отсъствие на технически неизправности на превозното средство. Правно релевантните факти, представляващи материално правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, от последната хипотеза на разпоредбата в редакцията ѝ от ДВ бр. 54/2017 г. са управляването на МПС и непритежаването от водача на съответно СУМПС. Правно значим е и фактът на собствеността на МПС, тъй като адресат на мярката е собственикът. Съдържанието на ПАМ е прекратяването на регистрацията на ППС.
По критериите на чл. 150а, ал. 2 ЗДвП за определяне на правоспособността на водачите притежаваното от Х.П превозно средство е от категория В /вж. чл. 150а, ал. 2, т. 6 ЗДвП/. Автомобилът е управляван от водач с правоспособност за категориите АМ и В1 /по т. 1 и т. 5 на чл. 150а, ал. 2 ЗДвП/. Правомерно е управляването на МПС, когато водачът притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Начинът, по който съдът е възпроизвел доводите на жалбоподателя в съдебния акт, не се отразява на правилността на решението, тъй като констатациите му са основани на преценка на събраните доказателствени средства, съобразена с правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
С арг. от чл. 172, ал. 7 ЗДвП е ирелевантно за мярката за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП кой е водачът, осъществил транспортирането на превозното средство след отнемането на табелите /в което се изразява налагането на мярката – чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП/. По хипотеза транспортирането на превозното средство следва във времето извършването на нарушението, за което се налага ПАМ.
Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236/10.01.2018г. на Административен съд Сливен по административно дело № 313/2017 г. Решението не може да се обжалва.