Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.О чрез процесуалния му представител адв.. Т против решение от 18.10.2017 г., постановено по административно дело № 1872/2017г. по описа на Административен съд Варна с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му.

Ответникът-кметът на община В. представя писмени възражения срещу касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на съдебното решение и нищожност на оспорената заповед.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Е.О от [населено място] срещу заповед № ДС-00809/13.06.2017г., издадена от изпълняващ длъжността кмет на община В., с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение между общината и жалбоподателя, считано от деня, следващ издаването на заповедта. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че фактът, че до възникване на служебното правоотношение Орманлиев работи по трудов договор в община В. е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Приема, че възникналото по силата на заповед № ДО-00337/27.03.2017г. служебно правоотношение е за първи път и издадената на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл заповед за прекратяване на служебното правоотношение в рамките на едногодишния срок е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални изисквания на закона.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Фактическата обстановка е правилно установена и изяснена от първоинстанционния съд. Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят работи по трудов договор с община В. от 2004г., като експерт в дирекции : „Стопански дейности и икономическо развитие“, „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, „Общинска собственост“ до назначаването му на държавна служба като началник на отдел „Общинска собственост“ в дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ в община В. след спечелен конкурс.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от заместник кмета на община В., по силата на заповед за заместване № К-032/09.06/2017г. на кмета на общината, е в рамките на преклузивния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСЛ, съгласно която разпоредба когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

Видно от доказателствата по делото, на 13.06.2017., датата за която кметът на общината нарежда функциите му на кмет, с всички произтичащи от това права и задължения да се изпълняват от заместник кмета Х.И, кметът на общината изпълнява в пълен обем правомощията си на такъв, като провежда срещи, свързани с дейността на община В. /писмо рег. № ПНО17000216ВН-005ВН/25.09.2017г.

По своята правна същност заместването представлява упражняване на правомощия от административен орган чрез прехвърляне на компетентност от органа, който я притежава. При преценката относно компетентността на органа, който издава оспорен пред съда административен акт при условията на заместване, следва да се провери дали са осъществени всички елементи от фактическия състав на заместването, т. е. да се провери дали е налице валидно учредяване на компетентност по заместване. За да е налице компетентност по заместване, е необходимо да се установи, че са изпълнени кумулативно следните условия: органът, който упражнява компетентност по заместване да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна невъзможност на титуляра на компетентността да я упражнява /отсъствие поради отпуск, командировка, болест и други/.

В разглеждания случай - условието-кметът на община В. да е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си не е налице от една страна, а от друга-изпълнението на правомощията на кмет на община едновременно от две лица е недопустимо. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение кметът на община В. не е в обективна невъзможност по смисъла на закона да изпълнява правомощията си, поради което и издадената от неговия заместник заповед е издадена при липса на компетентност, което води до нейната нищожност.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено с настоящото. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебния акт следва да бъде постановен нов по съществото на спора, с който бъде обявена нищожността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Воден от горното, ВАС, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1772/18.10.2017г., постановено по административно дело № 1872/2017г. по описа на Административен съд Варна и вместо него постановява:

ОБЯВЯВА нищожността на заповед № ДС-00809/13.06.2017г., издадена от изпълняващ длъжността кмет на община В.. Решението е окончателно.