О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 40

гр. София, 28.01.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№628 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ срещу решение №260089 от 24.11.2020 г. по в. т.д.№409/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение, след отмяна на решение №148 от 14.03.2019 г. по т. д.№434/2018 г. на ОС Пловдив, ИАРА е осъдена да заплати на „Унимекс“ ЕООД сумата от 57 984.11 лв., представляваща неизплатен остатък от окончателно плащане, цялото в размер 119 254.65 лв., по заявка за плащане от 15.10.2013 г., дължимо по договор №80 от 28.05.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г., ведно със законна лихва от 07.07.2018 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е разгледал спор, който не е подсъден на гражданските съдилища, евентуално неправилно. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за които се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Допустимо ли е вземане на бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ да се оспорва пред граждански съд след влизане в сила на ЗУСЕСИФ.

Ответникът по касация „Унимекс“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на...