№ 30

София, 27.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2767/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт И. К., като пълномощник на община Пловдив, срещу въззивно решение № 260455 от 29.03.2021 г. по в. гр. д. № 3188/2020 г. на Пловдивски окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е допустима.

Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което предявения от касатора иск е уважен, като е признато за установено по предявения от община Пловдив срещу „КТ Интернешънъл“ ЕАД, гр. Пловив, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 195 кв. м.

В исковата молба са изложени твърдения, че имотът със стар пл. № * бил собственост на държавата. През 1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“- Пловдив направила искане...