О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 389

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 юни две хиляди и десета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 205/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

М. С. К. е подал частна касационна жалба срещу определение от 18.01.2010 по ч. гр. д. № 9683/2009 г. на СГС, с което е оставено в сила разпореждане от 13.07.2009 г. по гр. д. № 11962/1994 г. на СРС, с което е върната подадената от К. въззивна жалба срещу решение от 07.08.2007 г. по същото дело. Касационният довод е за неправилно определяне на следващата се държавна такса за въззивно обжалване с оглед цената на всеки един от трите иска, по които първоинстанционният съд се е произнесъл. В изложението към жалбата е направено позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК като се излагат мотиви, че съдът при определяне на държавна такса не се е съобразил с Тарифа № 1 към закона за държавните такси, раздел А, т. т. 1, 4 и 6 и т. 22, както и с това, че правата на касатора върху заявените претенции е в размер на 1/9 ид. ч. от тях.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

Касаторът е подал въззивна жалба неправилно наименована “молба” срещу първоинстанционното решение на 02.10.2007 г. заведена с вх. № 1* от същата дата. С разпореждане от 15.11.2007 г. жалбата е оставена без движение, като е указано на подателя да внесе държавна такса в размер на 2988.375 лв. и представи документ за това....