Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на “Зеда тур” АД, представено от адв. Д.П, срещу решение № 567/23.03.2018г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1894/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ-961/31.10.2016 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при О.Н.К обосновава трите категори основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащ на материалния закон определя пропуск на съда да възприеме липсата на форма на административния акт. Изразява несъгласие с изводите на съда за наличие на предпоставките за определяне на размера на таксата за битови отпадъци /ТБО/ по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ вместо по правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ с позоваване на норми от наредбата на О. Н за администриране на местните данъци и такси. Обосновава противоречието на наредбата със закона, като основание да се откаже прилагането ѝ. Настоява да е установено своевременното подаване на заявка за издаване на талони, необходими за определяне на размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицтно и на АУЗД. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – началникът на отдел „МДТ“ отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспореният пред АС Бургас АУЗД са установени в тежест на “Зеда тур” АД задължения за ТБО за довнасяне в общ размер 2 079.53 лева за отчетни периоди 2011 г. и 2012 г. с лихви за забава в общ размер 922.40 лева. Задълженията са обвързани...