Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.П, подадена срещу заповед № 8121к-7495/16.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наредено образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя поради наличието на досъдебно наказателно производство по чл. 302, ал. 1, т. 1 от НК, временното му отстраняване от длъжност, иззети са служебната му карта, личен знак и служебно оръжие, и е определен дисциплинарно наказващ орган. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена.

Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е частично процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. За да се произнесе по същество съдът съобрази следното следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на процедурните правила, в съответствие с приложимите материално правни норми и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, която е основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност.

В настоящия случай условията на цитираната разпоредба са изпълнени. Заповедта за временно отстраняване от длъжност е издадена при наличие на повдигнато на Павлов обвинение за подкуп, от органа, образувал дисциплинарното производство, т. е. при наличието на изискуемите от закона кумулативни предпоставки. От съдържанието на акта се установява, че лицето е привлечено към дисциплинарна отговорност за използване на служебното положение за лична облага и за нарушаване на етичните правила и уронване престижа на службата. Видно е от законовата регламентация, че при отстраняването органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което няма основания за отмяна на заповедта в тази й част. Освен изложеното съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, поради което доводите на жалбоподателя, че след като към датата на заповедта няма влязла в сила присъда, то реализиране на дисциплинарна отговорност е недопустимо. Следва да се отбележи, че с решение № 10 от 29.05.2018 г. по к. д. № 4/2017 г. на КС на РБ (ДВ, бр. 48 от 2018 г.) разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР е обявена за противоконституционна, но това решение действа занапред и следователно към датата на издаване на процесната заповед тази правна норма е била част от действащото право.

Що се касае до изземването на служебната карта, личен знак и служебно оръжие, това са последици от отстраняването от длъжност, поради което при наличие на предпоставките за самото отстраняване изземването се явява законосъобразно.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в тези части и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Недопустима в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК е жалбата срещу частите от заповедта относно образуването на дисциплинарно производство и определяне на дисциплинарно разследващ орган. В тези части оспорването е недопустимо поради липса на подлежащ на самостоятелно оспорване индивидуален административен акт и на основание чл. 159, т. 1 от АПК производството по делото подлежи на прекратяване.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П срещу заповед № 8121к-7495/16.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи в частта за временното отстраняване на служителя от длъжност и изземване на служебната му карта, личен знак и служебно оръжие.

О. Б. Р. жалбата на С.П в частта, с която със заповед № 8121к-7495/16.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи е наредено образуване на дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно наказващ орган.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част с касационна жалба в 14 дневен срок.