Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Сертел от [населено място], чрез адв. Е.С против решение № 308/16.02.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1418/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03002716003626-091-001/06.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 16/16.03.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. В..

В касационната жалба и уточнението към нея, са изложени доводи за неправилност на решението на основание чл. 209, т. 3 АПК.

Конкретните оплаквания са свързани с липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи и за неправилна преценка на доказателствата по делото относно получаването на заем в размер на 52 000 евро от 12.01.2012 г. от Х. Аталан. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“, град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В.И оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмена молба по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на М. Сертел е установен данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012...