Производството е по реда на чл. 237 и след от Административно - процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на “Тика ” - ЕООД – гр. П., представлявано от Е.Ч, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 9743 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 16.07.2018г., постановено по адм. д. № 12688/16г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 1559 от 01.08.2016г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 740/2016г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Т”ЕООД, срещу ревизионен акт №16001615004438-091-001/05.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №136/10.03.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в размер на 2 379.42 лв. на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и съответните лихви, както и в частта с която е изменен декларираният от „Т”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.В. С, №19, представлявано от Е.Ч-управител да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика”-Пловдив, сумата от 1236.55 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението.

С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна.

Искането, поради което се иска отмяна, е наличието на основание по чл. 239, т. 5 от АПК.

Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

В конкретния случай се излагат доводи, че правото на защита на молителя е нарушено, тъй като ответната по молбата дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. П. не е била редовно представлявана както при първоинстанционното съдебно производство, така и пред касационното такова. На база на това се правят доводи, че всички процесални действия на ответната страна са извършени от лице без представителна власт, в това число и исканията за присъждане на разноски за всяка една от съдебните инстанции.

Наведените доводи за отмяна са неоснователни. С нормата на чл. 239, т. 5 АПК е дадена възможност за защита на страната, когато тя е била лишена от възможност от участие по делото или не е била надлежно представлявана. В случая молителят не твърди, че той е бил лишен от възможност да участва по делото или че не е бил надлежно представляван, а че такива обстоятелства са налице по отношение на другата страна.

И първоинстанционното производство, и касационното такова са образувани по жалби на „Тика“-ЕООД, т. е. постановените съдебни актове и в двете инстанции са инициирани по постъпили жалби на молителя, поради което постановените решения са правно допустими.

Ако се приеме, че лицето представлявало Д“ОДОП“-гр. П. не е имало представителна власт, в това число и да прави искане за присъждане за разноски, то произнасянето по такова искане би направило решението недопустимо в тази си част. Недопустимостта на решението е касационен порок за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, а не основание за отмяна, каквито доводи са развити в искането. В същото време Върховният административен съд е действал в качеството си на касационна инстанция, поради което решението му е окончателно – чл. 223 АПК и не подлежи на последващ инстанционен контрол.

Изложеното важи и по отношение на наведените доводи по т. 2 от искането за отмяна, свързани с непроизнасянето на съда по доводите на жалбоподателя.

Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, приложим и за касационното решение по силата на чл. 228 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Необсъждането на становищата на страните и неизлагането на мотивите по основни факти по делото, и по доводите на страните, съставлява съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна поради неправилност на първоинстанционното решение, но не е основание за отмяна по силата на чл. 239, т. 5 АПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели да накърняване на правото на защита и участие в производството на молителя „Тика ” - ЕООД.

По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 5 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на Д“ОДОП“-гр. П. юрисконсулско възнаграждение в размер на 859, 56лв.

Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 5 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на “Тика” - ЕООД – гр. П., представлявано от управителя Е.Ч, ЕИК 825351399, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязлото в законна сила решение № 9743 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 16.07.2018г., постановено по адм. д. № 12688/16г.,в частта му, в която е оставено в сила решение № 1559 от 01.08.2016г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 740/2016г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Тика“-ЕООД против ревизионен акт № 16001615004438-091-001/05.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №136/10.03.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в резултат на не признато право на данъчен кредит в размер на 20 536, 20лв. и са начислени лихви за забава, както и в осъдителната му част за разноските върху отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА “Тика” - ЕООД – гр. П., представлявано от управителя Е.Ч, ЕИК 825351399, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. П. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 859, 56 /осемстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.