Производството е по чл. 208 и сл. от Админитративнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.А срещу решение № 321 от 19.09.2017 г. по адм. д. № 425/2017 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена подадената от него жалба, чрез процесуалния му представител, срещу заповед №967з-5/5.06.2017 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, с която е отказана регистрация на товарен автомобил „Форд транзит“, по документи с VIN №SFAAXXBDVASY23572.
Счита решението за неправилно, поради нарушение материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Излага доводи, че от приложената по делото експертиза е установено, че поради силна корозия е подменено парче метал съдържащо фабричния VIN, който номер съответства на идентификационния номер, находящ се на стъклото на водача, таблото пред пътника и този на евротабелата, по които няма следи от манипулация. Вещото лице е дало заключение, че идентификацията на автомобила може да се установи съобразно поставените идентификационни номера, представените документи, които отговарят на сертификата за постоянен износ, издаден в К. Вния и от извършената проверка в системата на „Форд“, от която се установява, че такъв автомобил съществува.
В мотивите си съдът е приел, че фабричния номер е установяем и вместо да отмени заповедта и да върне преписката за произнасяне относно реда и условия за регистрация, се е позовал на Инструкция № 1-185 за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС, като административния орган следва да образува ново производство относно регистрацията.
За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. Условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща.
Възможно е заличаването, повредата или подмяната на номера да са следствие от обективни обстоятелства. Именно затова законът не изключва възможността за регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден производствен номер, но само след идентификацията на оригиналния такъв. Тази регистрация се извършва, ако автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, бъде установен. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези, установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя.
Претендира разноски за двете инстанции, включително за изплатеното адвокатско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 12.10.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 28.09.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в разглеждания случай не се спори, че спрямо подлежащия на регистрация автомобил е извършена механична интервенция, вследствие на която е установено, че поставеният на рамата номер не е този, който е поставен от производителя. Предвид това поставеният номер не е автентичен, като подправен, който факт е достатъчен за органа по регистрация да откаже извършването на такава. Органът по регистрация не е компетентен да се произнася по въпроса за автентичността и възстановяването на идентификационния номер в производството за заявление за извършване на първоначална регистрация. Поради това приел възраженията за установяем номер на рамата, съобразно поставените на други места и в други документи номера, са неотносими към настоящия правен спор.
Изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с Наредба на министъра на вътрешните работи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., според която превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. Съгласно ал. 4 на чл. 143 ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Този ред е разписан в Инструкция №I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС, в която е предвидено специално административно производство за това. Органът, компетентен да се произнесе по заявлението за регистрация, не е компетентен служебно да се произнася по въпроса за възстановяване на механично увреден, неавтентичен идентификационен номер.
Направил изводи, че дори и в настоящото производство да се установи, че фабричният номер е установяем, в каквато насока е заключението на вещото лице, това не означава, че превозното средство следва задължително да се регистрира, а само, че автентичният номер е установяем. За да се извърши регистрация е необходимо номерът да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и по реда на Инструкция №I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС. За да се възстанови автентичният номер, компетентният орган следва да образува ново производство (Аргумент от чл. 143, ал. 4 ЗДвП и чл. 4, т. 2 и чл. 5 от Инструкцията), различно от това, което е образувал по повод искането за регистрацията. Данни за подобно искане, направено от оспорващия не са представени по делото, но същият има възможност да направи такова и след приключване на производството, касаещо отказа за регистрация. Доколкото по делото е установен отрицателният факт, че към момента на произнасянето на административния орган не е установен по надлежния ред чрез възстановяване автентичният номер на рама на процесното МПС, поставен от производителя, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., обуславяща отказ за регистрация на моторното превозно средство. Решението е правилно.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от от Закон за движение по пътищата, в редакцията действаща към момента на издаване на оспорения пред съда административен акт, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Следователно за да се извърши регистрация на пътното превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, законът изисква да е поставен нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, по реда предвиден в тази наредба за възстановяване на идентификационния номер, а безспорно е установено по делото, че в случая идентификационният номер не е възстановен по този ред, предвиден наредбата, поради което е било налице основание за отказ за регистрация на моторното превозно средство.
Възстановяването на идентификационния номер е следвало да се извърши по ред, определен в Инструкция № I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС / отменена, считано от 09.01.2018 г./, действуваща към момента на издаване на акта, в която е предвидено специално административно производство за това. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че органът, компетентен да се произнесе по заявлението за регистрация, не е компетентен служебно да се произнася по въпроса за възстановяване на механично увреден, неавтентичен идентификационен номер, доколкото е безспорно, че спрямо заявения за регистрация автомобил е извършена механична интервенция, вследствие на която е установено, че поставеният на рамата номер не е този, който е поставен от производителя, респективно съществуващият номер не е автентичен. Този факт е достатъчно основание органът по регистрация да откаже такава.
Неоснователни са доводите на касатора, че след като може да се установи номера на рамата, съобразно поставените на други места и в други документи номера, административният орган е следвало да извърши регистрация на моторното превозно средство. За да се извърши регистрация е необходимо номера да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи - понастоящем Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство, а възстановяването на автентичния номер се извършва в рамките на друго административно производство. Правилен и съобразен с приложимите норми е изводът на съда, че след като по делото е установен отрицателният факт, че към момента на произнасянето на административния орган не е установен по надлежния ред чрез възстановяване автентичният номер на рама на процесното МПС, поставен от производителя, не са били налице законовите предпоставки за регистрация на моторното превозно средство.
Неправилни са изводите на административния орган, че VIN не може да бъде установен, тъй като не е проведено административно производство по възстановяване на номера, при което би могъл да бъде установен, но при издаване на отказа за регистрация правилно е прието, че към този момент не може да се регистрира моторното превозно средство. От една страна административният орган е могъл да даде указания на жалбоподателя да проведе процедура по възстановяване на номера и да спре производството по регистрация до приключването й, но от друга страна жалбоподателят е следвало да съобрази, че съгласно закона регистрация на ППС може да се извърши след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи и че възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321 от 19.09.2017 г. по адм. д. № 425/2017 г. на Административен съд Враца. Решението не подлежи на обжалване.