Производството е по реда на чл. 237- 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане на „Пинот трейдинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1286/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 291/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, потвърдено с решение № 8618/26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10434/2017 г. по описа на Върховния административен съд, при изложени доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 5 АПК. Претендира разноски по делото.
Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на искането.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо.
С решение № 1286/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 291/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на „Пинот трейдинг“ ЕООД, гр. П. против ревизионен акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение на директора на Дирекция „Обжалване данъчно-осигурителна практика” – Пловдив в частта му, с която е определен за довнасяне ДДС в размер на 4 386 624.11 лева и 1 080 736.98 лева лихви. Това решение е обжалвано, като със свое решение № 8618/26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10434/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд го е оставил в сила.
Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 5 АПК предвижда отмяна на съдебния акт тогава, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причини на препятствие, които не е могла да отстрани.
В случая искането за отмяна на решението на Административен съд Пловдив на първо място се основава на липса на мотиви към него, която не е констатирана от касационната инстанция и е лишила страната от възможността да участва в делото в производство пред Административен съд Пловдив при ново разглеждане на делото от друг състав на този съд. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна, но не се включва в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, визираща лишаване на страната от право на участие в развилото се съдебно производство, приключило с обжалвания съдебен акт, каквото в случая не е налице – страната е представлявана от упълномощен процесуален представител, което не се и оспорва в искането за отмяна. Още по-малко приложението на чл. 239, т. 5 АПК може да се изведе от неучастие в несъстояло се съдебно производство.
Не основават приложението на чл. 239, т. 5 АПК и твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от съда в хода на делото, изразяващи се в недаване на указания относно разпределението на доказателствената тежест, поставяне на въпроси на допусната по делото експертиза, указания на страната за представяне на доказателства, неоткриване на производство по оспорване на представено писмено доказателство. Изискването на законодателя е за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на съда, поради което: страната е била лишена от възможност да участва в делото; не е била надлежно представлявана и не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такива нарушения не се твърдят, а и не се установява да са налице в случая. Подалият искането не е лишен по никакъв начин от участие в съдебното производство. В съответствие със законовите изисквания е призоваван за проведените съдебни заседания на посочения в жалбата до съда съдебен адрес, този на упълномощеният от дружеството адвокат, който адвокат, при надлежно упълномощаване го е представлявал в проведените съдебни заседания..
По изложените съображения молбата за отмяна на посоченото в нея правно основание като неоснователна следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да му бъде присъдено такова в минималния размер от 500 лева за процесуално представителство по дело без материален интерес.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Пинот трейдинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Г. Б“ № 3, ЕИК 115785935, за отмяна на влязло в сила решение № 1286/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 291/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, потвърдено с решение № 8618/26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10434/2017 г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА "Пинот трейдинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Г. Б“ № 3, ЕИК 115785935 да заплати на Дирекция „Обжалване данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП сума в размер на 500 /петстотин/ лева, юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.