Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл. 15 от Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“, приета от Столичен общински съвет, против решение № 3278/15.05.2017 г. по адм. д. № 2507/2017 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изложените от съда мотиви не съответстват на разпоредбите от Наредбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - А.Ц, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - кметът на Столична община, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е отменил решението на комисията, с което на ответницата се отказва предоставяне на социалната услуга. Правилно АССГ приема, че касационният жалбоподател е следвало да укаже на ответницата да представи доказателства за социалната си активност.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима на основание чл. 210, ал. 2 АПК. Независимо, че не е била страна в производството пред първа инстанция, за Комисията постановеното съдебно решение има сила, поради това че тя е издател на обжалвания административен акт.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на А.Ц от [населено място] срещу решение от 21.12.2016 г. на Комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ, назначена със заповед № СОА16-РД91-19/13.01.2016 г. на кмета на СО и потвърдено с решение № С0Д17–РД–06–16/14.02.2017 г. на кмета на СО.

С обжалваното решение, съдът е отменил решението от 21.12.2016г. на Комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ и е върнал делото във вид на преписка на Комисията за ново разглеждане на заявлението на жалбоподателката от 31.10.2016 г.

Приел, че жалбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 140, ал. 1 АПК. По същество е приел жалбата за основателна, като е изложил подробни съображения за това.

Правилно административният съд е приел, че атакуваното решение е индивидуален административен акт, приет от комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“, решенията на Комисията по чл. 15 могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от получаването им чрез нея пред кмета на Столична община, който ги потвърждава или отменя и връща за преразглеждане от Комисията. След обжалване на решението на Комисията, същото е потвърдено с Решение № С0Д17–РД–06–16/14.02.2017г. на кмета на СО. На основание чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК административният съд правилно е определил, че на обжалване подлежи първоначалния административен акт.

Съгласно чл. 15 от НПСУАНЖ Кметът на Столична община назначава комисия за разглеждане на документите по чл. 5, чл. 6б, чл. 9 и чл. 17 и за осъществяване на контрол. Комисията се състои от общински съветници, представители на Обществения съвет за социална политика към Столична община, лекари, експерти от Столична община, включително специалист, квалифициран за работа с деца и юрист. На основание §1, т. 1 от ДР на АПК, посочената Комисия има качеството на административен орган, поради това че притежава административни правомощия и е овластена въз основа на закон.

При проверка на допустимостта на решението, съдът прие за установено следното:

Обжалваното решение е недопустимо поради нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. В производството по оспорване на индивидуални административни актове съдът конституира страните служебно. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Като ответник по делото административният съд е конституирал кмета на Столична община. Тази ненадлежна страна е участвала до края на съдебното производство.

Поради допуснатото съществено процесуално нарушение при конституирането на страните, решението е постановено по отношение на кмета на СО, а не по отношение на органа, издал оспорения административен акт. Поради това обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник по делото комисията по чл. 15 от Наредбата. При констатираната недопустимост на решението, то не следва да се проверява с оглед сочените касационни основания за отмяната му като неправилно. Разноски по делото не следва да се присъждат, поради това че разглеждането му не е приключило.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3278/15.05.2017 г. по адм. д. № 2507/2017 г. на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.