Касаторът „Т”ООД моли да бъде отменено Решение № 7551/06.06.2018г. по адм. д.№7817/2016г. на Върховния административен съд, състав на ІІІ-то отделение, с която е отхвърлена жалбата против решение № 108/19.05.2016г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №02450003/10.12.2007г. за ползване на воден обект язовир „Студен кладенец” с цел „изземване на наносни отложения до 30 000 куб. м. годишно с багер драглайн като неправилно.
Поддържа, че първоинстанционното решение е постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по частната жалба - Министърът на околната среда и водите по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна поради следното:
С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на касатора против решението на министъра на околната среда и водите за продължаване на срока на разрешение №02450003/10.12.2007г. за ползване на воден обект язовир „Студен кладенец” с цел „изземване на наносни отложения до 30 000 куб. м. годишно с багер драглайн.
Тричленният състав на ВАС е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните. Възприел е фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване на неговата цел.
Не е било спорно пред тричленния състав на ВАС и е доказано, че разрешението, чийто срок се иска да бъде продължен, е отнето с Решение № 252/17.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите и същото е влязло в законна сила след оспорване по съдебен ред.
Не е основателно главното касационно оплакване-за неуведомяване на адресата на процесния акт за възобновяване на производството по издаването му след спирането на това производство поради висящия съдебен процес по оспорване на акта на министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешителното.
Със заявление вх. № ПВ-49/13.11.2013 г. по описа на МОСВ „Туфи-строй“ ООД е поискало продължаване срока на действие на Разрешително с № 02450003/10.12.2007г.
Предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението е било налице висящо съдебно производство, образувано по жалба на дружеството срещу акта, с който разрешителното е отнето, „Туфи – строй“ ООД е уведомено, че на основание чл. 54, ал. 1 т. 5 от АПК производството по заявлението се спира до приключване на делото, като в това писмо е изрично описано, че производството ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните при отпадане на основанията за спирането му. Видно от известие за доставяне, това уведомление е връчено на дружеството на 13.12.2013 г. След приключване на съдебните производства по обжалване на Решение № 252/17.08.2011 г. на Министър на околната среда и водите, са предприети действия по продължаване на процедурата по постъпилото пред компетентното министерство заявление за продължаване на срока на разрешителното. Доколкото касационният жалбоподател е бил страна в процеса по оспорването на административния акт за отнемане на разрешителното и е бил уведомен за това, че административният процес по издаването на процесния акт ще бъде възобновен служебно, той не може да се позовава на незнание за продължаване на производството.
Отделно от това, евентуалното неуведомяване на адресата на административния акт за продължаване на процеса по издаването на акта, би било съществено нарушение на процедурата, ако е попречило на страната да представи доказателства, които биха мотивирали административния орган да издаде акт с друго съдържание. Това в случая не е така.
С оспореното пред съда Решение с № 108/19.05.2016 г., Министърът на околната среда и водите е отказал продължаване на срока на действие на разрешителното, с мотиви че срокът за подаване на заявление за продължаване на разрешителното е изтекъл на 28.09.2013 г., тъй като разрешителното е влязло в законна сила на 28.12.2007 г.
Във връзка с изискванията на чл. 78, ал. 2 т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/, административният орган е приел за установено, че участъкът, в който действа разрешителното, попада изцяло в две зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ – защитена зона „Родопи – източни“ с код BG0001032 и защитена зона „Студен кладенец“ с код BG0002013. Прието е, че съобразно приложение № А7-1 „Програма от мерки за повърхностните водни тела в басейна на р. Арда“ на раздел 7, том II на /План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район/ПУРБ – ИБР/ за частта от водното тяло, попадащо в двете защитени зони, е въведена мярка „Съобразяване на управлението на водите с условията за постигане на благоприятния природозащитен статус на предмета на опазване“ и за двете зони, а за защитена зона „Студен кладенец“ е въведена и мярка „За природни местообитания 91ЕО, 92АО, 92СО, 92 DО, 3260 И 6510 смекчаващите мерки са редукцията на влиянието на съществуващите ВЕЦ и баластриери и други негативни влияния, недопускане на нови такива, както и всякакви нови негативни промени във водните тела и осъществяването на мерки по поддържане на местообитанието в благоприятен природозащитен статус“. Отбелязано е в решението, че в т. 5 от Приложение № А7-19 на том I на ПУРБ – ИБР „Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ“ за защитена зона „Родопи – източни“ е въведена и изрична забрана за удължаване на срока на издадени разрешителни по реда на ЗВ за ползване на водите и изземване на наносни отложения, поради което искането за продължаване на действието на разрешителното противоречи и на разпоредбите на чл. 118з, т. 3 от ЗВ.
В първоинстанционния процес жалбоподателят е поискал изготвянето на съдебно-екологична експертиза за опровергаване на констатациите в мотивите на оспорения акт, но въпреки двукратно дадената му възможност не е внесъл депозит за експертизата. Констатираното в мотивите на оспорения административен акт се подкрепя от събраните в административната преписка доказателства.
Предвид изложеното, в съгласие с материалния закон – чл. 78, ал. 1 ЗВ, съгласно който „Молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му“; при спазване на процесуалните правила и обосновано първоинстанционният съд е приел жалбата за неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7551/06.06.2018г. по адм. д.№7817/2016г. на Върховния административен съд, състав на ІІІ-то отделение. Решението не подлежи на обжалване.