Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1941/06.11.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2047/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № П-03001817052114-135-001/05.05.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 175/26.06.2017 г. на директора на ТД на НАП-Варна.

В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУЗ.

Ответникът - директор на ТД на НАП-Варна, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на задължение № П-03001817052114-135-001/05.05.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 175/26.06.2017 г. на директора на ТД на НАП-Варна. Жалбоподателят е оспорил АУЗ в частта, в която е установена сума за възстановяване след извършена корекция за д. п.м. 12.2016 г. в размер на 9 832, 71 лв., при деклариран от [фирма] с подаване СД по ЗДДС, ДДС за възстановяване в размер на 11 001, 31 лв. Възражението е срещу корекцията на данъчния му кредит в размер на 1 168, 60 лв. за данъчен период м. 12.2016 г.. Данъчната администрация след осъществена проверка в информационната система на НАП и предоставената информация от дружеството е установила, че за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. дружеството е извършвало облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС - продажба на резервни части в размер на 63 061, 98 лв. и освободени доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС - застрахователни услуги в размер на 148 536, 21 лв.. При подаване на декларацията лицето е посочило/декларирало в кл. 31, че е извършвало само доставки с право на пълен данъчен кредит, а кл. 32 и кл. 33 е посочено 0. Констатацията обаче е, че [фирма] е извършвало и освободени доставки. Предвид което е прието, че проверяваното лице следва да извърши корекция в данъчен период м. 12.2016 г. по реда на чл. 103 ДОПК, като коригира размера на ползвания данъчен кредит в посока намаление с 1 168, 60 лв.. До дружеството е изпратена покана по чл. 103 ДОПК за подаване на коригирана СД по ЗДДС за д. п.м. 12.2016 г. с отстраняване несъответствията и корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС. В отговор дружеството с писмо е изразило несъгласие да извърши корекцията. В резултат на което на [фирма] е издаден атакуваният АУЗ.

За да отхвърли жалбата срещу АУЗ съдът е намерил, че независимо, че разпоредбата на чл. 106, ал.З ДОПК сочи, че задълженията за данъка или за задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, то тя не предвижда забрана за издаване на АУЗД. Поради което съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и същият не е нищожен.

По материалната законосъобразност съдът се е произнесъл положително и е приел, че АУЗ е издаден в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Счел е, че данъчният кредит на доставките за услуги, използвани както за облагаеми така и за освободени доставки през 2016 г. е в размер на 1669, 73 лв. Намерил е за правилно определен както размера на частичния данъчен кредит при формулата 1669, 73 х 0, 30 = 500, 92 лв., така и корекцията на размера на ползвания данъчен кредит през м. 12.2016 г. в посока намаление с 1168, 60 лв.

Настоящата инстанция намира решението за правилно.

По реда на чл. 106 ДОПК, с издаване на акт за установяване на задължения могат да се извършват служебни корекции само въз основа на декларирани от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчните задължения на лицето, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 108 ДОПК. По този ред могат да се коригират само несъответствията, установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Такива са несъответствията между подадената декларация и изискването за попълването й. В този смисъл е и настоящият случай.

Нормата на чл. 73 ЗДДС визира правото на приспадане на частичен данъчен кредит за регистрирано лице по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 (оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит и оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности) на лицето за цялата предходна календарна година. Като размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

Наложилата се корекция на ползвания данъчен кредит е в резултат на проверка именно за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г. – текуща календарна година и е наложена през последния данъчен период – м. 12.2016г., за който период е и подадената от лицето справка-декларация за ДДС. С подаването на последната обаче не е посочен размер на данъчната основа на получени доставки с право на частичен данъчен кредит, визиран в кл. 32. Предвид установените несъответствия/непълноти, се засяга основата за облагане, което съгласно чл. 106 ДОПК е основание за извършване на служебна корекция. Както бе посочено по-горе лицето е декларирало, че осъществява доставки само с право на пълен данъчен кредит. При попълването на СД не е отбелязано, че субектът осъществява и освободени доставки. Последното прави декларацията непълна, поради което е дължимо коригиране по реда приложен от данъчните органи.

Правилно съдът е възприел фактите по делото и същите са преценените в съответствие приложимите разпоредби.

Нормата на чл. 103 ДОПК предвижда основание за служебна корекция, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4. В настоящия случай установяването на задължения на данъчния субект е въз основа на информация, събрана от приходния орган за текущата година, в резултат на което наложената корекция през последния данъчен период, размерът на коефициентът и установените задължения са правилни и законосъобразни. Последното води на извода неосноватленост на възраженията изложени в касационната жалба, респективно за законосъобразен Акт за установяване на задължение и правилност на съдебния акт.

Неоснователен е доводът на лицето за неправилност на решението и в частта на разноските присъдени в полза на данъчната дирекция. Видно от становище с вх.№ 15507/03.10.2017г. по описа на АСВ, последната е надлежно представлявана от юристконсулт, предвид което макар и без процесуално представителство в о. с.з, разноски на страната се дължат. Съдът неправилно е определил размера на разноските по реда на Наредба за заплащането на правната помощ, същият е следвало да се присъди съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид липсата на възражение от страна на данъчната дирекция касателно последното, размерът не следва да бъде коригиран.

По тези съображения решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството е правилно и като такова следва да се остави в сила.

Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1941/06.11.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2047/2017 г.. Решението е окончателно.