Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Областен управител на област С. З срещу Решение № 281/01.11.2016 г., постановено по адм. дело № 388/2016 г. от Административен съд – С. З. В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – А. П. Д. не взема становище по подадената касационна жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд – трето отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд – С. З е образувано по подадена жалба от А. П. Д. от [населено място], обл. Перник срещу заповед № АП-01-ЗД-246 от 03.08.2016 г. на Областният управител на област на област С. З. С оспорената заповед е отхвърлена като неоснователна претенцията за присъждане на еднократно обезщетение съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ (ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА)(ЗПГРРЛ) по искане с вх. №75-р/25.10.2005 г., подадено от П. Д. И. в качеството му на наследник на репресирано лице - Д. И. Д. за претърпяна репресия, изразяваща се в „убийство по политически причини“ на 12.08.1948 г. в [населено място], [община].

За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, но в нарушение на нормите на материалния закон....