Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление общ. [община], обл.С. З, [населено място], [улица], срещу Решение № 297/29.11.2016 г. по адм. дело № 369/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1533/28.07.2016 г. на и. д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - С. З.

Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП), тъй като в обжалваната заповед не е посочено коя от двете материалноправни предпоставки посочени в тази норма, е нарушена. На следващо място се сочи, че не е посочен адресатът на акта, което води до нарушение на чл. 172, ал. 2 АПК, поради което актът е нищожен. ПАМ е приложена преди да бъде издадена заповед, което също я прави нищожна на това основание. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесната заповед.

Ответната страна - началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира следното:

С обжалваното решение № 297/29.11.2016 г....