Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. П. К. срещу Решение № 314 от 06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 373 по описа на Административен съд – С. З (АС – С. З) за 2016 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу [ЮЛ]([ЮЛ]) за присъждане на обезщетение в размер на 1716, 00 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-90-6 от 09.05.2014 г., издадено от изпълнителния директор на [ЮЛ], ведно със законната лихва от 03.11.2015 г. до изплащане на сумата. Наред с това, [фирма] е осъдено да заплати на [ЮЛ] сума в размер на 350, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила, изискващи съвкупна преценка на доказателствата и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че в нарушение на изискването за съвкупна преценка на доказателствата съдът е разгледал и обсъдил изолирано представените от дружеството документи. Същите удостоверявали настъпило увреждане и изразяващо се в заплащането от [фирма] на суми за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство и защита по делото, образувано по жалба на дружеството срещу Наказателно постановление № РД-90-6 от 09.05.2014 г. Позовава се на взаимната връзка между съдържанието на представените документи, приети като доказателства по делото, от които се установява твърдяното увреждане, изразяващо се в претендирания разход. Наред с това твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските, доколкото искане...