Производството е по член 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. С. Б. и Н. С. П.,и двамата от[населено място] против определение №2345/06.02.2010г. на Б. окръжен съд, постановено по гр. д.№1042/2010г. по описа на същия съд, с което се потвърждава определение №5596/23.07.2010г. на Районен съд Благоевград за прекратяване производството по гр. д.№1934/2010г. по описа на същия съд.

По допустимостта на касационното обжалване:

В изложението си, приложено към касационната жалба касаторът заявява, че

„Конкретния правен въпрос от отговора на който зависи правилното разрешаване на настоящия съдебен спор и попадащ в приложното поле на член 280 ГПК е дали разпоредбата на член 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/обн.Д.в. бр. 13/09.02.2007г./ и въведения в последния закон тримесечен срок за предявяване на исковете по член 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ противоречи на член 6, параграф 1, на член13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/Конвенцията/,както и на член 1 ал. 1 от Първия протокол към Конвенцията и на член 17 ал. 3 от Конституцията на Р..

В светлината на поставения по-горе въпрос, считам че е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,тъй като не ни е известна публикувана практика на ВКС и съдилищата, която да дава конкретен отговор на този въпрос, поради което намираме, че изясняването му би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в контекста на тълкувателните указания, дадени с т. 4 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.”

С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че въведеният с посоченото изменение на ЗСПЗЗ срок за предявяване на исковете по член 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ е преклузивен-тоест с изтичането му се погасява самото материално право предмет на реституционната претенция.Предявеният след изтичане на посочения срок иск, както е в настоящия случай, е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване, а позоваването на жалбоподателите на Конвенцията за защита на правата и основните свободи е неуместно.

С. Т. решение №1 от 19.02.201г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т. 1 от същото, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда обективирана в решението му.Обжалваното решение, в случая определение, не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос.Така както е формулиран от касатора правния въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото е свързан с оплаквания за противоречие на приета разпоредба в ЗСПЗЗ-а именно параграф 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ с цитираната Конвенция и член 17 ал. 3 от Конституцията на РБ.Ако е налице противоречие на законова разпоредба с основния закон-Конституцията, то тогава за същата се твърди, че е противоконституционна, а отстраняването на тази противоконституционност не става по пътя на тълкуването на същата, както претендира жалбоподателят, като се позовава на хипотезата на член 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,а по предвидения от закона ред за обявяването и за противоконституционна.

Освен, че така формулирания правен въпрос е неточен, както и не е свързан пряко с решаващите изводи на съда, довели по изхода по конкретното дело, с оглед изложените твърдения от касатора, не са налице условията, предвидени в член 280 ал. 3 т. 1 от ГПК,а именно:правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които формират общо правно основание-т. 4 от горепосоченото Тълкувателно решение.Аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2345/06.12.2010г. на Б. окръжен съд, постановено по ч. гр. д.№1042/2010г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: