О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

гр.София, 23.03.2011 година

Върховният

касационен

съд на

Република

България

, Второ гражданско отделение

в закрито заседание на

двадесети януари

две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско

дело под №

1092/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Б. Г. и Н. Г. Г. от[населено място] против решение № 109/19.05.2010 год. по гр. дело № 431/2009 год. на С. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 147 от 17.07.2009 год. по гр. дело № 345/2008 год. на С. районен съд и е отхвърлен иска им, с правно основание чл. 108 ЗС, а е уважен предявеният насрещен иск за собственост върху същия недвижим имот, представляващ поземлен имот № 501.254 по действащата кадастрална карта на[населено място], с площ от 184 кв. м., образуващ УПИ І-254 кв. 16 по действащия регулационен план на[населено място].

Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, защото считат, че по съществения материалноправен въпрос за действителността на заповедта, издадена по чл. 32 З отм., който административен акт бил в основата на предявения от тях ревандикационен иск, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВАС, в цитираното решение № 1017/06.02.2003 год. по адм. дело № 9889/2002 год. на ВАС, обявявайки нищожност на подобна заповед, поради липсата на компетентност на органа, който я е издал. Касаторите са посочили и друг материалноправен въпрос, обхващащ основателността на иска по чл. 108...