№298

С., 21.03.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 552 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Кооперация „С.-к.”, [населено място], приподписана от адвокат В. И.-С., против решение № 129 от 1.02.2010 г., постановено по гр. д. № 924 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение № 132 от 20.12.2008 г. по гр. д. № 730/2008 г. на Районен съд-Пловдив за уважаване на предявнения от Р. к. с., [населено място] против Кооперация „С.-к.”, [населено място] ревандикационен иск по отношение на описаните сгради и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от 11.02.2001 г., № 31, том V, рег. 5709, нот. дело № 684/2001 г. на нотариус Д. С..

Ответникът по жалбата Р. к. с., [населено място] не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, ищцовата кооперация се легитимира като собственик на дворното място /терен, отчужден от физически лица по ЗПИНМ с регулационен план за нуждите на обществени организации, като към 1967 г. е бил зает О., което съгласно § 96 ППЗПИМ става след обезщетяване на собственика/ и процесните сгради са строени от нея или нейни подразделения /предприятие „К. и п.” и К. „Б.”/, като съгласно действалата нормативна уредба – ЗКО от 1983 г.-отм. – кооперациите и кооперативните...