Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИ. И. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 10093 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 4471 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2785/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение по жалба на „Ти Ди Комфорт“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 10985/22.01.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В. Т. в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ - бензино-газстанция, както и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС.
В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за правилен извода на съда, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин и е предпоставка за налагане на ПАМ, но неправилно е приел, че определения с акта срок от 14 дни, не е съобразен с принципа на съразмерност заложен в чл.6, ал.2 АПК. Твърди, че целта на оспорения административен акт съответства на целта на закона. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът - „Ти Ди Комфорт“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Предлага постановеното решение да бъде оставено в сила.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед № 10985/22.01.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В. Т. в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ - бензино-газстанция, както и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС.
На 18.12.2020 г. в 15.10 часа на дружеството е извършена проверка в търговски обект - обект 0003 „Алекс 333“ /бензино-газстанция/, находящ се в гр. Вършец, ул. „България“ № 43. При проверката е установено, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение, като не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в посочения по-горе обект за търговия с течни горива. Установено е, че от наличната в обекта нивомерна измервателна система Fanfnir Visy Х-49114, с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел Unitronic, с номер на ФУ US000048 и на ФП № 70000048, не са подавани данни, които да предоставят възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение.
Посочено е, че на 10.12.2020 г. са доставени 6 038 л. гориво „газьол немаркиран“ с АДД № 0000000005721777/09.12.2020 г., а по нивомерната система не е отчетено това количество гориво. За установеното нарушение е съставен АУАН сер. АК № Р586597/20.01.2021 г. за извършено нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
За да отмени акта, съдът е приел за безспорно установено извършването на нарушението, но е посочил, че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът е посочил, че от страна на дружеството са предприети действия и техническият проблем е отстранен на 29.12.2020 г., т. е. преди издаването на спорната ЗНПАМ на 22.01.2021 г., което изключва необходимостта от осъществяване на административна принуда, чрез която се цели преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение. Изложени са мотиви, че нарушението е извършено за първи път, отстранено е незабавно след установяването му и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. Поради изложеното налагането на ПАМ за срок от 14 дни на обекта е прието от съда за несъответстващо с целта на закона.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В разглеждания случай ПАМ е обоснована с извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, в която разпоредба е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Въпреки че нарушението е безспорно извършено, видно от преписката по делото, то е отстранено преди издаване на ЗНПАМ. Доказателствата за отстраняване на нарушението са представени още пред административния орган. Те не са съобразени и обсъдени от административния орган. Налагането на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не.
По делото не е било спорно, че нарушението е преустановено към момента на издаване на оспорената заповед. В практиката на Върховния административен съд се обосновава становището, че наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта нарушението е било отстранено. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед дружеството е предприело своевременно мерки за отстраняване на нарушението. Това обстоятелство е съобразено от административния съд, като правилно е прието, че е от значение за преценката на законосъобразността на оспорената ПАМ.
Настоящият състав намира, че наложена след преустановяване на нарушението ПАМ не съответства и на целите по чл.22 ЗАНН. Налагане на ПАМ в случая не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция.
Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касацията не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4471 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2785/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н. п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА