№208

София, 28.02.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1254 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против решение от 19.03.2010 г., постановено по гр. д. № 680 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение от 20.06.2003 г. на Районен съд-Дупница по гр. д. № 94/2002 г. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Държавата, че С. „С. на българските автомобилисти”,[населено място] е собственик на дворно място с площ от 10 500 кв. м., съставляващо парцел ІІ, кв. 379 по плана на[населено място], заедно с построените в него сграда-учебен център и сграда-технически център и същото решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявените от Държавата против С. „С. на б. а.”,[населено място] ревандикационен иск по отношение на същия недвижим имот и иска за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 9.04.1998 г. – 17.06.2002 г. и Държавата е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 5325.99 лв.

Ответникът по жалбата С. „С. на б. а.”,[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.

Искът е основан на твърденията, че имотът е придобит от сдружението по реда на чл. 15 и сл. ЗС, евентуално въз основа на придобивна давност /уточнение на исковата...