№141

София, 14.02.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1056 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. И. И. и Б. И. П., чрез пълномощника им адвокат С. С., против решение № 545 от 23.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3220 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е оставено в сила решение № 33 от 20.03.2008 г. по гр. д. № 3672/2006 г. на Районен съд-Пловдив за осъждане на К. И. И. и Б. И. П. да предадат на Н. И. П. владението върху целия приземен първи етаж от описаната жилищна сграда и да му заплатят обезщетение за лишаване от ползването в периода 13.06.2006 г. – 4.12.2006 т. в размер на 693 лв.

Ответникът по жалбата Н. И. П. не оспорва, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение в атакуваното му част е постановено по предявения от Н. И. П. ревандикационен иск по отношение на първия приземен етаж от жилищна сграда и иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползването му. Ответниците са навели възражение, че са придобили по давност вещното право на ползване върху процесния етаж. Въззивният съд е приел исковете за основателни, тъй като ищецът се легитимира като собственик с нотариален акт № 110/1996 г., като правото на ползване, запазено от прехвърлителя, се е погасило със смъртта му...