Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Т. С. Н., приподписана от адвокат М. З., против решение № ІІ-44 от 2.07.2010 г., постановено по гр. д. № 426 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № ХІІІ-1536 от 9.12.2009 г. по гр. д. № 6986/2009 г. на Районен съд-Бургас и е постановено друго за допускане на съдебна делба на товарен автомобил К. с рег. № А 3134 АР и товарен автомобил К. с рег. № А 1743 АК между С. Н. Н. и Т. С. Н. при равни права в съсобствеността.

Ответникът по жалбата С. Н. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 8.10.1995 г. и е прекратен с развод през 2008 г. Процесните камиони за закупени от Т. Н. съответно през 1999 г. и 2002 г., като след придобиването на първия камион касаторът е регистриран като едноличен търговец с предмет на дейност товарни превози. Вещите са отдадени под наем безвъзмездно и безсрочно на едноличния търговец, на когото през 2008 г. е издаден лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Р. Б. с валидност до 2013 г. Направен е извод, че товарните автомобили са закупени по време на брака от Т. Н. в качеството му на физическо лице, но са служили за неговата търговска дейност в качеството му на едноличен търговец. В този случай от значение за собствеността на имуществото е от една страна дали то се включва в търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, а от друга – критериите по чл. 20, ал. 2 СК, т. е. предназначението му за упражняване професията на съпруга, за негово лично ползване или за нуждите на семейството. В случая макар вещите да са служили за търговската дейност на Т. Н. няма данни, а и твърдения, те да са включени в баланса на търговското предприятие, а такъв извод не може да бъде направен и от представените счетоводни отчети. Не може да се направи и извод, че камионите са свързани пряко с упражняването на професията на съпруга, тъй като това не следва от изявлението на Т. Н., че сам управлява единия товарен автомобил.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне, за да се даде отговор на въпроса налице ли е изискване, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 СК вещите, за които се твърди, че са лична собственост на единия от съпрузите, тъй като служат за упражняване на професията му, да бъдат задължително включени в имуществото на регистрирания от него ЕТ и да актив на предприятието на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 ТЗ. Счита, че по този въпрос е налице и противоречива съдебна практика, тъй като в представените решения ВКС е приел, че не са семейна имуществена общност вещите, които съпругът-едноличен търговец е придобил по време на брака, щом служат за упражняване на професията му и за извършване на търговската му дейност, без да е необходимо същите вещи да са зачислени в счетоводните регистри на ЕТ, респективно да са включени в активите на ЕТ, като предприятие.

Решение № 682 от 7.09.1999 г. по гр. д. № 963/98 г., ВКС, І г. о. и решение № 143 от 13.03.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г., ВКС, І г. о. са постановени по спорове, при които вещите са закупени от името на търговеца, а решение от 12.12.2001 г. по гр. д. № 2/1996 г. на Районен съд-Дулово - по спор, при който вещите са придобити по време на фактическата раздяла и за упражняване на професията, поради което са неотносими към поставения въпрос.

С решение № 203 от 4.04.2000 г. по гр. д. № 680/99 г., ВКС, І г. о. е дадено тълкуване, че в редакцията на чл. 20, ал. 2 СК се говори за вещ, придобита от единия съпруг, но този израз не трябва да се разбира в смисъл, че придобивната сделка е сключена непременно от него име и негови средства, и че в останалите случаи придобитото ще бъде общо. Една общност върху вещите за професионално ползване и свързаният с нея ограничителен режим за съпруга, би противоречала на свободата за упражняване на професия съгласно чл. 17 СК. Тези вещи по принцип за лична собственост на съответния съпруг, както и да са придобити, т. е. като резултат, а не в смисъл на лично титулярство при придобиване и именно с оглед на тази си характеристика, тези вещи са извън съпружеската имуществена общност. Изводите на въззивния съд, че след като вещите са придобити от касатора в качеството му на физическо лице и не е установено пряко да служат за упражняване на професията му, то същите са съпружеска имуществена общност, независимо, че са служили за търговската му дейност е направен в противоречие с изводите по посоченото решение.

В обобщение е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № ІІ-44 от 2.07.2010 г., постановено по гр. д. № 426 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас.

В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: