Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. П. Т., подадена чрез адв. Г. против решение № 2276 от 29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1494/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против заповед № ЗЛС – 10/13.06.2016 г. на командира на военно формирование [номер] - [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - командирът на военно формирование [номер] [населено място], чрез процесуалния си представител началник на сектор „Правно-нормативен” капитан Р. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Както се посочи, с обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на редник 2-ри клас И. П. Т. - „шофьор” в домакинско отделение на взвод за осигуряване в логистична рота на военно формирование [номер] против заповед № ЗЛС-10 от 13.06.2016 г. на командира на военно формирование [номер] [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 243, чл. 245 ал. 2, чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ), чл. 140 от...