Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма] срещу акт № К-26-Р-20/04.07.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на ОП "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007 -2013 г. и министър на икономиката, с който УО е взел решение да наложи финансова корекция в размер на 5 % върху стойността / на разходите за оборудване закупено по ДБФП № ВG 161РО003-2.3.02-02738/, изчислена пропорционално на тригодишния период на устойчивост/ или 59 465, 33 лв., 50 % от общо допустимите разходи по проекта/, на което основание УО определил финансова корекция в размер на 29 732, 66 лв. и акт № К-26-Р-20/18.11.2016 г., в който е посочено, че УО е променил финансовите показатели на регистрираната нередност от 29 732, 66 лв. на 97 292, 75 лв. ( 5% х 3891=194 585, 50 лв., колкото е размерът на безвъзмездната финансова помощ), не върху стойността, изчислена пропорционално на тригодишния период на устойчивост, в който проектът не трябва да претърпи значителни изменения съгласно чл. 1, т. 1.8. от Приложение II от ДБФП, а върху всички отчетени разходи по договора по Компонент 2.

Счита, че оспорените писма са нищожни административни актове, в тях не е посочено материалноправното основание за издаването им, липсват реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, изцяло са нарушени разпоредбите на чл. 73, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, не е налице фактически състав на нередност, Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменяна само на някое от лимитативно посочените правни основания. В обжалваните актове не е посочено правно основание от управляващия орган и неговата воля не може да бъде заместена от съда. Претендира разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Жалбата е подадена...