Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК.

Образувано е по искане за отмяна /наименовано „Частна жалба“/ на К. П. Б. от [населено място], на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила определение №15064/07.12.2017 г. по адм. д. №13141/2017 г. по описа на ВАС, Пето отделение, с което е оставено в сила определение №2826 от 18.10.2017 г. по адм. д.№240/2017 г. на Административен съд Варна. В искането е изложен довод за допусната грешка в диспозитива на определението, поради което според Б. се налага отмяната му. Излагат се и съображения по съществото на правния спор, който е предмет на делото.

Ответникът – [ЮЛ], редовно уведомено, не се представлява и не изразява становище по искането за отмяна.

Ответникът – Секретарят на [община], редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането.

Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С определение №15064/07.12.2017 г. по адм. д.№13141/2017 г. по описа на ВАС, Пето отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила определение №2826/18.10.2017 г. на Административен съд Варна по адм. д.№240/2017 г. С определение №2826/18.10.2017 г. на Административен съд Варна по адм. д.№240/2017 г. е оставена без уважение частната жалба на К. П. Б. срещу определение №702/21.03.2017 г. по адм. д.№240/2017 г. в частта на наложената на К. Б. глоба за обида към съда на основание чл. 89, ал. 3 от ГПК. На Б. са били наложени две глоби с две определения - №371/13.02.2017 г. и №702/21.03.2017 г. постановени по адм. д.№240/2017 г., за: 1/ изразяване в писмен вид на обида...