О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 79

гр. София, 10.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.12.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №2674 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кинчеви 2020“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.7, чрез пълномощника му по делото адв. К. Ц., против Решение №584 от 29.04.2024г. по в. гр. д. №635/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било отменено Решение №549 от 06.02.2024г. на Районен съд- Пловдив, ХVІІ гр. с., постановено по гр. дело № 12337/2023г., като вместо това „Кинчеви 2020“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.7, представлявано от управителя Б. В. К., е осъдено да предаде на наемодателите Д. Г. Т.-Г., ЕГН [ЕГН], Н. Г. С., ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Т., ЕГН [ЕГН], владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.839.1.8, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ателие 3, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.839, с предназначение - ателие, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по кадастрална карта от 84,70 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: няма, над обекта: 56784.518.839.1.10 и 56784.518.839.1.9., по сключен устен договор за наем от 04.04.2022г., който е прекратен на 14.08.2023г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея Д. Г. Т.-Г., ЕГН [ЕГН], Н. Г. С., ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Т., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. С. Д., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.839.1.8, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ателие 3, е бил собственост на Г. Т. Т., който на 01.04.2018г. по силата на сключен писмен договор го е отдал под наем на физическото лице Б. В. К. за срок от 2 години при уговорен месечен наем в размер на 200 лева. На 29.01.2022г. наемодателят Г. Т. Т. е починал, като е оставил за свои наследници по закон ищците Д. Г. Т.-Г., Т. Г. Т. и Н. Г. С.. Съдът е приел, че след смъртта на наемодателя между наследниците му и търговското дружество „Кинчеви 2020“ ООД с управител Б. В. К. е бил сключен нов устен договор за наем за същия имот, по който е била уговорена наемна цена в размер на 500 лв. месечно. За неоснователни са счетени доводите на ответното дружество, че не е сключвало договор за наем на процесния имот, а е продължило действието на сключения от първоначалния наемодател Г. Т. Т. договор за наем с физическото лице Б. В. К.. За да достигне до този извод, съдът е анализирал събраните по делото доказателства и установените посредством тях обективни факти, а именно, че считано от 04.04.2022г. ежемесечно /на датите 04.04.2022 г., 05.05.2022 г., 07.06.2022 г., 07.07.2022 г., 08.08.2022 г., 07.09.2022 г., 04.10.2022 г., 03.11.2022 г., 06.12.2022 г., 09.01.2023 г., 06.02.2023 г., 08.03.2023 г., 10.04.2023 г. и 02.05.2023г./ ответното дружество е заплащало по банков път по сметка на ищцата Н. С. сума в размер на 500 лв. с основание на преводите- „за наем Ген. Д. Н. 27А“. Обсъдил е и събраните по делото свидетелски показания на св. А. И., от които се установява, че процесният имот е бил ползван като счетоводна кантора от фирмата на Б. К.. Изложил е съображения, че по делото обективно се установява, че друг правен субект, различен от първоначалния наемател, е заплащал наемна цена за процесния имот, в размер, различен от договорения с първоначалния договор за наем, които обстоятелства, преценени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, сочат на основателност на твърденията на ищците, че са сключили договор за наем на имота именно с ответното дружество. Съдът е приел, че с нотариална покана от 03.07.2023г., връчена на ответното дружество на 14.07.2023г., Д. Г. Т.-Г. и Н. Г. С. са го уведомили, че прекратяват сключения договор за наем и са поискали връщане на наетия имот. Изложил е съображения, че след изтичане на един месец от връчване на нотариалната покана, считано от 14.08.2024г., договорът за наем е бил прекратен, поради което ответникът следва да бъде осъден да върне на ищците наетия имот.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Определение №46 от 13.02.2017г. по гр. д.№38/2017г., трето г. о./ по следния въпрос: Допустимо ли е решението на въззивния съд, който е отменил решението на първоинстанционния съд по иск, насочен срещу ненадлежна страна? В случай, че искът е бил насочен срещу ненадлежна страна, какъв следва да бъде актът на първоинстанционния съд и съответно на въззивния съд? На следващо място касаторът поддържа и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Плащането на наемната цена на само на един от наследниците доказва ли, че вече е налице договор за наем, сключен с всички наследници на починалия наследодател? 2. Фактът на плащането на наем през банковата сметка на трето лице доказва ли, че договорът за наем е сключен с това трето лице, т. е. че договорът за наем е бил сключен между наемодателя и това трето лице, платило наемната сума?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от изложението, свързани с допустимостта на предявения иск и на въззивното решение с оглед процесуалната легитимация на страните. По така поставените въпроси в правната теория и съдебната практика няма спор, че процесуалната легитимация се обуславя от твърденията на ищеца, заявени в исковата молба, за принадлежност на спорното материално право. Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение на ищеца, то когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика /Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. т.д.№ 518/2009 г., II т. о., Определение №408 от 15.12.2014г. на ВКС по ч. гр. д.№4633/2014г., II г. о., цитираното в изложението Определение №46 от 13.02.2017г. на ВКС по гр. д.№38/2017г., трето г. о. и др./. Обжалваното решение не е в противоречие с посочените принципни постановки, поради което не може да се приеме за процесуално недопустимо. С исковата молба ищците са изложили твърдения за сключен с ответното дружество договор за наем на имота, който са прекратили, и са поискали осъждане на ответника да им върне наетия имот. Така изложените твърдения на ищците легитимират именно ответното дружество като надлежен ответник по предявения иск. Дали в действителност такъв договор за наем е бил сключен с него е въпрос по съществото на спора, който е от значение не за допустимостта, а за основателността на предявения иск. Предвид горното искът е бил предявен срещу надлежна страна и обжалваното решение не е недопустимо.

Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В случая и двата формулирани от касатора въпроси в изложението не удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси, свързани с установения по делото факт на плащане на наемната цена от ответното дружество по банковата сметка на един от ищците, нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а са фактически такива, тъй като са свързани с обсъждането и преценката на събраните доказателства от въззивния съд. Отделно от това не може да се приеме, че те имат обуславящо значение за формиране на решаващите мотиви на въззивния съд. Видно от въззивното решение, изводите на съда за наличие на сключен между всички ищци и ответното дружество договор за наем не се основават само на този факт, а на съвкупната преценка на всички установени по делото обстоятелства.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответните страни по касационната жалба направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1200 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №584 от 29.04.2024г. по в. гр. д. №635/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА „Кинчеви 2020“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.7, представлявано от управителя Б. В. К., да заплати на Д. Г. Т.-Г., ЕГН [ЕГН], Н. Г. С., ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Т., ЕГН [ЕГН], сумата от 1200 лв.- разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.