Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Д. Г. К. гражданин на Беларус, подадена чрез пълномощник, против заповед № З-238 - 3 от 29.05.2008 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на основание чл. 42, и чл. 44, ал. 1 от Закон за чужденците в РБ (ЗЧРБ) и на основание мотивите, изложени в предложение № КВ401024-001-08/4-115 от 28.07.2008 г. на Директор на дирекция в ДАНС - София, на жалбоподателя са наложени три принудителни административни мерки: "експулсиране", "отнемане правото на пребиваване" и "забрана за влизане в България за срок от 10 години".

Процесуалният представител на Държавна агенция "Национална сигурност" оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 14803/05.12.2017 г., постановено по адм. дело № 8743/2017 г., по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 6 А ПК е отменено влязлото в сила решение №4/08.01.2009г., постановено по адм. дело № С - 118/2008 г., по описа на Върховния административен съд, с което жалбата на Д. Г. К. против заповед № З-238 - 3 от 29.05.2008 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" е отхвърлена като неоснователна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд от началото на съдебното производство.

По делото е приложено копие в превод на решение на Европейския съд по правата на човека от 01.06.2017...