О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

[населено място], 10.01.2025 година

Върховният касационен съд на Република България Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№790/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“АД срещу решение №32/29.01.2024 г. по гр. д.№807/2023 г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение №1462/18.10.23г. по гр. д.№6602/22г. на Районен съд Плевен в обжалваната от банката част, с която е отхвърлен иска й по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 8 144,32 лв. до 8735,98 лв. – главница, за 568,17 лв. договорна лихва за периода 28.06.2017г. – 19.04.2018г., за 20,17 лв. лихвена надбавка за забава за същия период и за 120 лв. заемни такси.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила с непроизнасянето му по направено във въззивната жалба възражение и за неправилно приложение на правилото по чл.76 ал.2 ЗЗД, поради което съставът е достигнал до погрешния извод, че чрез извършеното от ответната страна плащане е погасена част от главницата, вместо натрупаната законна лихва. Поискано е решението да бъде допуснато до проверка за правилност и отменено с произнасяне по същество от касационната инстанция.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по обуславящия изхода на спора въпрос Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това,...