Образувано е по касационната жалба на началника на сектор „Миграция“ - СДВР, подадена чрез пълномощник, против решение №7000 от 24.11.2017г., постановено по адм. д.№8626/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" №УРИ [номер] ПАМ-1011 от 08.07.2017г., по жалба на А. Б., непридружен непълнолетен гражданин на Афганистан. Касаторът поддържа становище за неправилност поради нарушение на материални закон. Твърди, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като е подписана от непълнолетен, освен това чужденецът не е адресат на оспорения административен акт. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да потвърди заповед №УРИ [номер] ПАМ-1011 от 08.07.2017г., издадена от началника на сектор „Миграция“ – СДВР. Претендира разноски.
Ответникът А. Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед №УРИ [номер] ПАМ-1011 от 08.07.2017г. началникът на сектор „Миграция“ – СДВР е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция „Миграция“- МВР чужденец с декларирани данни Х. Л., [дата на раждане] в Афганистан, без документ за самоличност.
В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетно лице без валидни документи за самоличност, с декларирани данни, а именно ответникът А. Б., гражданин на Афганистан, [дата на раждане] По делото е представен и приемо-предавателен протокол рег. № УРИ [номер]-785/08.07.2017г., с който в СДВНЧ е настанен Х. Л.. В протокола е отбелязано, че чужденецът придружава и непълнолетния А. Б., без валидни документи за самоличност. Но в протокола липсва изрично отбелязване, че непълнолетният чужденец е настанен в СДВНЧ.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, разгледал е спора по същество и е отменил актът като незаконосъобразен. Счита, че не е спазено изискването по чл. 15, ал. 7 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Констатирал е незаконосъобразност на акта, която следва да се тълкува и съобразно чл. 22 от Директива 2013/33/ЕС от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила въвежда изискването за специална процедура за идентификация на уязвими групи търсещи закрила със специфични нужди, с цел максималната защита на техните права. Това следвало от обстоятелството, че след наложена процесната ПАМ жалбоподателят е бил регистриран в ДАБ като търсещ закрила чужденец на 24.07.2017г. Приел е, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на обжалваната по делото заповед, което е довело и до ограничаване правото на защита на лицето. Решението е недопустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на А. Б., тъй като той не е адресат на акта.
Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Х. Л.. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица.
От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава.
С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на чужденецът. Последният, след като твърди, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“ от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случай, че жалбоподателят е настанен принудително в СДВНЧ, без да е адресат на заповед по чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, то той би могъл да подаде искане до съда по реда на чл. 250 АПК за прекратяване на неоснователни фактически действия, изразяващи се в настаняването му в СДВНЧ.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №7000 от 24.11.2017г., постановено по адм. д.№8626/2017 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
О. Б. Р. жалбата на А. Б., непридружен непълнолетен гражданин на Афганистан, срещу №УРИ [номер] ПАМ-1011 от 08.07.2017г., издадена от началника на сектор „Миграция“ – СДВР. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.