О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5446

София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №212/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. В. Й. чрез адв В. Д. от АК Бургас срещу решение №1223 от 02.11.2023г по в. гр. дело № 1563/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърдил решение от 21.04.2023г по гр. д №50/2023г на Софийски окръжен съд, с което е простановен отказ по искането на настоящата касаторка на основание чл. 105, ал.1 СК да й бъде предоставена информация за нейния произход във връзка с пълно осиновяване поради наличие на важни обстоятелства.

При изложеното в молбата на И. В. Й. с правно основание чл. 105, ал.1 СК , че след като нейните осиновители са починали, молителката желае да се запознае с биологичните си родители за да може да изгради собствената си идентичност, да узнае има ли братя и сестри, има ли заболявания в рода и да елиминира риска от кръвосмешение за нейното дете, поради което е поискала достъп до информация, съдържаща се в осиновителното дело, въззивният съд на свой ред е приел за установено, че молителката е пълно осиновена, като е бил съставен акт за раждане №94 от 01.03. 1973г на ГНС–Ботевград . Осиновителите, вписани като родители в съставения акт за раждане понастоящем са починали.Налични са данни за рождената майка, без данни за биологичен баща. Понастоящем рождената майка е на 70 годишна възраст и има син, роден през 1975г. Окръжният съд е изпълнил процедурата по чл.105, ал.1 СК с призоваване на рождения родител за изслушване при закрити врати и от лицето е постъпило нотариално заверено становище, че категорично не желае да бъде разкрита тайната на осиновяването.Като причина е изтъкнала, че понастоящем има семейство и друго дете, които не знаят за роденото по - рано и предоставено за осиновяване дете.Оповестяването на този факт за нея и семейството ще доведе до сътресение и травма, което предвид влошено й здраве, при диагностицирани заболявания /захарен диабет, тумор на яйчника/,за нея могат да са фатални. За съответна на фактите по делото въззивният съд е приел констатацията на първоинстанционния съд , че молителката е навършила 53 години, а нейната рождена майка понастоящем е на 70 години, има семество и друго дете .Въззивният съд е приел, че молителката е основала претенцията си на важни обстоятелства, така както същите са разяснени в по-новата практика на ВКС (реш. № 161/2021г по гр. д № 1179/2020г на Четвърто г. о на ВКС ) но същевременно е изтъкнал, че до предоставяне на информация на осиновен по същество в практиката на ВКС се е стигало тогава, когато рождените родители са починали, или дават съгласие за оповестяване на защитената информация.Изтъкнато е, че относимите европейски актове не изключват оспорваното от молителката правно разрешение на окръжния съд в рамките на преценка, която по действащото национално право е възложена на съда, и при отчитане степента на засягане на правата и интересите на всички участници в процедурата при съобразяване с принципа на пропорционалност. След преценка чии интерес следва да бъде защитен в по - голяма степен, въззивният съд е приел, че тайната на осиновяването не следва да се разкрива в настоящето производство, след като оповестяване на данните за рождената майка би увредило нейни интереси. Наличието само на „важно обстоятелство” не създава обвързаност за съда.Иначе законът не би предвидил в чл. 105, ал.1 СК задължение за съда да потърси мнението на рождените родители. Молителката от една страна има признато право да узнае своя произход и важните обстоятелства които се установяват, са желанието на осиновената да осъществи контакт с биологичната си майка, да изгради представа за собствена самоличност и да се изключи възможност от кръвосмешение за поколението, тъй като има и дете.Като противостоящи са изтъкнати правата на жената, дала за осиновяване, която заявява че подобно действие ще разруши съществуващата семейна среда за нея, ще създаде травма и ще накърни права.В случая съдът е дал превес на тези съображения и е отхвърлил въззивната жалба като се е позовал на чл.8 ЕКЗПЧОС и правото на всеки семейният му живот да бъде зачетен, което е аргументирал и със съображението, че по делото не се установява измежду важните обстоятелства за молителката да са налице ясни и доказани данни за наследствена болест , или риск от кръвосмешение.

Въззивното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.Поддържа се, че не са установени правни и морални основания правото на личен живот на молителката да се ограничава относно узнаване на истината за нейния биологичен произход, искането за предоставяне на информация, не е от неморални или користни цели .

В приложено към касационната жалба изложение се изтъква основанието по чл. 280, ал.2 , предл. трето ГПК. Формулирани са и въпроси: (1) „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 105 СК ли е рискът за осиновеното лице и неговото поколение от връзки с биологични родственици, които са под забраната на чл.7, ал.2 СК , когато не познават своя произход; (2) желанието на осиновения да изгради индивидуалната си идентичност и (4)установяването на генетична предразположеност към заболявания и вземане на мерки за ранна превенция; (3); от какъв характер е становището на биологичните родители за съда, има ли задължителен характер.Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК при формулираните въпроси се изтъква и обосновава с исторически анализ на законодателните промени в института на осиновяването, като се коментира тяхната цел и насока в съпоставка с правата и гаранциите, закрепени в чл.8 ЕКЗПЧОС.

Прокуратурата на РБ не е взела становище по касационната жалба .

Касационната жалба е постъпила в срок и допустима, Върховният касационен съд, Трето отделение намира, че следва да допускане касационно обжалване на въззивното решение по уточнения/предвид правомощията на касационната инстнация съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК/правен въпрос за характеристиката на релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 105, ал.1 СК и значението, което има становището на биологичните родители в тази връзка. Настоящият състав на Трето г. о на Върховния касационен съд приема съображенията на защитата, изтъкнати в обосновка на специалното основание по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК, в подкпера на което свидетелства и законодателната промяна в уредбата на правото на информация (чл.105, чл.105а СК).Необходимо е в съдебното производството да се съобрази изменението на чл.105, ал.1 СК, обнародвано в ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023г.,настъпило след постановяване на въззивното решение, предвид правилото на § 37 ПЗР към ЗИДСК( в сила от 22.12.2023 г), според която норма започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред.Настоящото дело попада в предметния обхват на § 37 ПЗР към ЗИДСК и затова, доколкото не е приключило, е приложима новата редакция на чл.105,ал. 1 СК, различаваща се от предишния текст на тълкуваната и приложена от въззивния съд правна норма.

С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване, отделно съхраняваният при ограничен достъп за страните том 2 по гр. № 1563/2023г по описа на САС,следва да се съхранява отделно и по настоящето дело

За касационното обжалване жалбоподателката дължи държавна такса от 15 лева . .

Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска до касационно обжалване решение №1223 от 02.11.2023г по в. гр. дело № 1563/2023 г. на Софийски апелативен съд ..

Постановява том 2 по гр. № 1563/2023г по описа на САС, който съдържа информация с ограничен достъп, да се съхранява отделно и по настоящето дело, при ограничен достъп за страните .

В седмичен срок от съобщението касаторката И. В. Й. да внесе 15/петнадесет / лева държавна такса по сметка на ВКС , в противен случай производството ще бъде прекратено

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва за насрочване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .