Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Подадено е искане от Патентното ведомство за тълкуване на решение № 228 от 10.01.2017 г. по адм. д. № 11778/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 4165 от 15.06.2016 г. по адм. д.№ 8680/2015 г. по описа на Административен съд София-град за 2015 г., като вместо него е отменено решение № 125/08.05.2015 г. на заместник председателя на Патентно ведомство на Р. Б за частично заличаване регистрацията на марка с рег.№ [номер] [наименование], комбинирана, с притежател [фирма] [населено място] за услугите "медицинско обслужване; грижи за хигиената и красотата на хора", клас [номер] и е върната преписката на административният орган за продължаване на производството, съобразно задължителните указанията по тълкуването на закона дадени в мотивите на решението.

Излага доводи, че решението не може да се изпълни, тъй като в диспозитива на решението е разпоредено връщане на преписката на административния орган за продължаване на производството, съобразно задължителните указанията по тълкуването на закона дадени в мотивите на решението, а мотивите на решението е посочено, че следва да се приложат правилата на Наредба за реда и начина на определяне в Патентно ведомство на марка като общоизвестна марка, ползваща се с известност на територията на РБ. Сочи, че с отменянето на чл. 50б от ЗМГО / на основание на което е приета наредбата/, считано от 10.03.2001 г., редът по наредбата вече не се прилага по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Съдът приел, че формалната отмяна на чл. 50б от ЗМГО, не обосновава извод за неприложимост на наредбата. Исканията за заличаване на регистрацията на марки по чл. 26 ЗМГО се разглеждат от състав от 5 члена на отдела по спорове при ПВ, съгласно чл. 42, ал. 1 т. 5 от ЗМГО, а исканията за определяне на марка като общоизвестна по отменения чл. 50б от ЗМГО и по наредбата са се разглеждали от състави от 3 члена, съгласно наредбата.

Подателят на искането за тълкуване на решението сочи, че със законодателната промяна от 10.03.2011 г. в чл. 50а, ал. 2, т. 2 ЗМГО се въвежда правилото, че определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност от Патентното ведомство се извършва в рамките на производства по опозиции срещу регистрацията на марки / чл. 38б от ЗМГО/ или в рамките на производства по искания за заличаване на регистрирани марки / чл. 42, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 26 ЗМГО/. С оглед на това от 10.03.2011 г. не съществува правна възможност да се образуват самостоятелни отделни производства по установяване на общоизвестност/ ползваща се с известност марка, при които постоянна комисия по чл. 5 от наредбата да разгледа съответните искания.

Иска се да се дадат указания за начина, по който следва да бъде изпълнено решението, тъй като в диспозитива се разпорежда връщане на преписката на административния орган за продължаване на производството, без да се посочва начинът по който производството да продължи.

Относно формираните в решението изводи по чл. 12, ал. 6 ЗМГО, сочи, че не може да се въвежда като изискване подаване на опозиция срещу марка / което е въведено като правна възможност преди регистрацията на марка/, подаването на искането за заличаване на марка е въведено като правна възможност след регистрация на марката.

Постъпил е писмен отговор от [фирма] и писмено становище от [фирма]. Процесуалният представител на [фирма] счита, че искането е основателно. Процесуалният представител на [фирма] счита искането за неоснователно.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният административен съд намира, че искането е процесуално допустимо, тъй като решението не е изпълнено. Разгледано по същество е неоснователно.

Съдът е приел, че действително, по силата на § 37 на ЗИД на ЗМГО, обн., ДВ, бр. 19 от 9.03.2010 г., разпоредбата на чл. 50б от ЗМГО е отменена от 10.03.2011г., която разпоредба при нейното действие е предвиждала съществуването на производство за определяне общоизвестност на марката като самостоятелно и към този момент липсва акт за отмяна на наредбата, поради което е действащ подзаконов нормативен акт и че допълнителен аргумент за приложимостта на наредбата следва и от факта, че макар правното основание за съществуването на самостоятелното производство по чл. 50б от ЗМГО да е отменено, производството по определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност понастоящем е налице и законово регламентирано. Въпреки, че не е регламентирано като отделно производство, а като такова в рамките на производство при подадена опозиция или искане за заличаване на регистрация, производство за определяне общоизвестност на марка съществува.

За установяване общоизвестност е необходимо изрично волеизявление, което поражда същите правни последици каквито и преди изменението на закона. В тази връзка приел, че от доказателствата приложени към административната преписка, не се установява комисия по чл. 5 от Наредбата като постоянно действащ орган да е заседавал.

Съдът е посочил, че относно основанието за заличаване по чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, не са налице данни по делото за подадена в срок опозиция и развило се производство по опозиция и това обстоятелство не е обсъждано, нито от административният орган, нито от първоинстанционният съд, а по силата на закона е задължителен елемент от фактическият състав на чл. 26, във вр. с чл. 12, ал. 6 ЗМГО.

С оглед на това е прието, че доводите на страните по делото по съществото на спора относно материалноправните условия за заличаване на регистрацията на процесната марка не могат да бъдат обект на разглеждане от касационната инстанция. Обжалваното решение на АССГ е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният пред него го административен акт, а преписката върната на органа за ново произнасяне при спазване на административнопроизводствените правила и изискването за форма и съдържание на акта.

От мотивите на съда се разбира, че след като не е налице опозиция в производство по чл. 12, ал. 6 ЗМГО, неправилно административният акт е издаден и на основание по чл. 12, ал. 6 ЗМГО и че преписката се изпраща на административния орган за ново произнасяне по искането по чл. 26, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО. Последното е задължителния диспозитив на съдебното решение, чието тълкуване се иска. При провеждане на производството по чл. 26, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, след като наредбата не се прилага на основание чл. 13 ЗНА, административният орган следва да спази производството предвидено в закона по чл. 42, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 26 ЗМГО, а новото постановено решение ще подлежи на съдебно обжалване, включително относно правилното провеждане на процедурата. Задължително за административния орган е да постанови нов акт по искането за заличаване на марката, а правилното приложение на закона ще се преценява при обжалване на новия постановен акт.

Диспозитивът в решението "ВРЪЩА преписката на административният орган за продължаване на производството, съобразно задължителните указанията по тълкуването на закона дадени в мотивите на настоящето решение" може да се изпълни. Председателят на Патентното ведомство следва да спази закона - ЗМГО и новият административен акт подлежи на обжалване по съдебен ред.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Патентното ведомство за тълкуване на решение № 228 от 10.01.2017 г. по адм. д. № 11778/2016 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.