Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК"-Ловеч при РДНСК-Северозападен район, чрез неговия пълномощник срещу решение № 74/25.05.2017 г. по адм. д. № 100/2016 г. на Административен съд Ловеч. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба- [фирма], чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], [населено място], срещу заповед №ДК-09-Л-2/16.03.2016 г на касатора, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 4 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж „Навеси в производствена база на „[фирма]“, намиращ се в УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] по ПРЗ на [населено място], като е указано, че ако в 3-дневен срок не са взети мерки за освобождаването на строежа, ще бъдат предприети действия за принудително изпълнение – забрана достъп до строежа и поставяне на отличителни знаци за ограничаване на достъпа. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че въз основа на одобрен и съгласуван инвестиционен проект под № 69/13.12.2013 г. е издадено разрешение за строеж № 68/19.12.2013 г. за строеж на 7 броя навеси в производствената база на [фирма], като строежът е квалифициран 5 категория. Според издателя на заповедта, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г” и б. „к” от ЗУТ, чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „в”, чл. 2, ал. 10 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.20103 г. за...