Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Добрич против Решение № 330 от 25.07.2017 г. по адм. дело № 173/ 2017 г. на Административен съд Добрич, с което е отменено Решение №10 от 07.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, потвърждаващо Разпореждане №[ЕГН] от 03.01.2017г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - Добрич. С това разпореждане е отказано на П. Д. М. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето няма право, тъй като няма 15 г. осигурителен стаж от II - ра категория труд, а има сбор от първа и втора категория - 13 години 11 месеца и 04 дена към датата на заявлението -24.10.2016 г., както и че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 1 - 2 на КСО в редакцията от 01.01.2016 г., тъй като няма навършени 63 г. 10 м., а е на 58 г. 10 м. 28 дни и има 44 г. и 04 м. и 02 дни осигурителен стаж към датата на заявлението - 24.10.2016 г.

Касаторът –директор на ТП на НОИ - Добрич поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, защото решението на съда не е съобразено с разпоредбата на т. 6б о Т ПКТП, отм., както и се поддържа, че положеният от М. труд през периода 08.01.1979г. – 01.07.1980г. в ОЗ „Добрич“ не следва да бъде зачетен от втора категория труд по чл. 31б от ПКТП, отм. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на П. Д. М. против решението на директора на ТП на НОИ Добрич, да бъде отхвърлена.

Ответникът – П. Д. М. не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд Добрич е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

В обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ е прието, че към дата 24.10.2016 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ответникът по касационната жалба, П. Д. М. има навършена възраст - 58 години, 10 месеца и 28 дни. Същият има придобит осигурителен стаж от първа категория – 4 години, 5 месеца и 25 дни, от втора категория - 9 години, 5 месеца и 9 дни, от трета категория – 25 години, 0 месеца и 2 дни. Превърнат към трета категория труд същият се равнява на 44 години, 4 месеца и 2 дни.

Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - Добрич заключава, че лицето към датата на подаване на заявлението – 24.10.2016г. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, защото няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма навършени 63г. и 10м., лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършени 65години и 10месеца.

Органът в цитираното разпореждане е отказал да зачете от първа категория труд стажа на лицето за времето от 09.06.1983 г. – 01.03.1984 г. от 01.01.1985г. – 01.03.1986 г. и от 01.04.1989 г. до 01.04.1990 г., тъй като при проверка е установено, че в разчетно – платежните ведомости няма нанесена длъжност по чл. 6б от ПКТП за работа във „[фирма]“. На горните основания е направен извод, че заявителят не отговаря на условията на чл. 68 и чл. 69б от КСО за придобиване право на пенсия.

Първоинстанционният административен съд се позовава на текста на чл. 40, ал. 1 от НПОС и приема, че административният орган не е ценил записаните в трудовата книжка длъжности, въпреки че същата е надлежно оформена. Действително директорът на ТП на НОИ - Добрич не е изложил съображения защо не следва да се кредитира записа в трудовата книжка, която е сред документите, от които се установява осигурителният стаж. Така за периода м. 06.1983 г. до м. 02.1984 г. и от м. януари 1985 г. до м. 02.1986 г., съответно от м. 04.1989 г. до м. 03.1990 г. с оглед обстоятелството, че в разчетно - платежните ведомости лицето било записано като работник и стъклар, административният орган не е зачел този период за първа категория и е анулирал издаденото от предприятието - осигурител удостоверение. Същевременно се е позовал на указателното писмо на Главна дирекция „Пенсии“ при НОИ София, че длъжностното наименование се конкретизира на основата на съответните длъжностни характеристики, но не е изложил мотиви защо не кредитира приетата като доказателство производствена характеристика на дейността на стъкларски цех, в която по начина на описване на дейността, безспорно са изпълнени условията на чл. 6б от ПКТП. Според тези условия трудът на работници в производството на стъклени произведения - духачи с уста на стъкла, материалчици (заготовчици), зареждачи при производство на шихта в стъкларската промишленост, фуксаджии, оператори на линии за производство на плоско стъкло, оператори на автомати и линии за производство на стъклени изделия, топитьори и помощник-топитьори в производството на плоско стъкло и фрита, се зачита за първа категория труд. Изводът на първоинстанционният съд, че лицето е работило при първа категория труд за спорните периоди от време, се подкрепя от ведомостите за периода януари и февруари 1984 г. Това е така, защото в тях относно М. няма длъжност, но е записано, че лицето е работило в цех „стъклопроизводство“. Правилно съдът е съпоставил при оценка на доказателствата по делото ведомостите с длъжностната характеристика на работещите в този цех за да стигне до извод за характера на работа на жалбоподателя, както и, че за работата на М. е типично боравене с отпадъчно стъкло, варовик, калцинирана сода и кварцов пясък и технологията на обработка на материалите изисква загряване при температура 750 - 1300 градуса. Относно условията на полагане на труд от М. са ангажирани и гласни доказателства, които са кредитирани от съда като верни и безпротиворечиви. От съвкупната преценка на относимите към спора доказателства, първоинстанционният съд е обосновал верен извод, че работата на М. сочи на полаган труд, изпълняван при условията на първа категория по чл. 6б от ПКТП отм. в предприятието [фирма].

Правилни и в съответствие с материалния закон - чл. 31б от ПКТП, са изводите на административния съд, че трудът на М. следва да се зачете от втора категория за периода 08.01.1979 г. - 01.07.1980г., още повече, че за същата длъжност „работник конвейр“ за периода от 01.07.1980 г. до 25.05.1983 г. на лицето вече е признато втора категория труд.

За настоящия казус приложимият нормативен акт, който урежда категоризирането на труда при пенсиониране, е Правилникът за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП), отм., но бил действащо право при полагане на труда. Съгласно § 2 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на ПКТП (ДВ, бр. 39 от 1998 г.), трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата ПКТП, т. е. този нормативен акт урежда заварените правоотношения.

Действащата към датата на подаване на заявлението за пенсиониране разпоредба на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО (ДВ бр. 62/2016 г.), сочи, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 68 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. При правилно установените от административния съд факти няма основание да не бъде зачетен стажа на М. за процесните периоди от време, съответно от първа категория труд на осн. чл. т. 6б от ПКТП отм. За периода м. 06.1983 г. – м. 02.1984 г., м. 01.1985 г. – м. 02.1986 г. и от м. 04. 1989 г. до м. 03.1990 г., съответно за втора категория труд по т. 31б от ПКГП, отм. от 08.01.1979 г. до 01.07.1980 г. Този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО изисква, лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд и да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Същата е относима и към изискванията на разпоредбата на параграф 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решението на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване следва да бъдат отменени и връща преписката на административния орган за ново произнасяне, съставът на Административен съд Добрич постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.

От гореизложеното се установява, че тезата на касатора за неправилност на решението не може да бъде кредитирана. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330 от 25.07.2017 г. постановено по адм. дело № 173/ 2017 г. по описа на Административен съд Добрич. Решението е окончателно.