Образувано е по касационна жалба на В. С. И. от [населено място] срещу решение № 426 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 78/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана, ІV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.
Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. М., не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на В. С. И. от [населено място] против решение № 2153-11-4 от 1.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. М., с което е потвърдено разпореждане № 113-00-162-3 от 18.11.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. М. за възстановяване на недобросъвестно полученото на парично обезщетение за безработица през периода от 22.12.2015 г. до 21.04.2016 г., ведно с лихвата.
Решението на първоинстанциония съд не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по следните съображения:
Действително по първоначалното дело е била назначена и изслушана съдебно-почеркова (графическа) експертиза, която е установила, че подписите върху разплащателните ведомости на [фирма] за месеците декември 2015 г., м. януари 2016 г. и м. февруари 2016 г., не са положени от В. С. И.. Но цитираната експертиза правилно е била преценена във връзка с останалите доказателства по делото.
За да приеме, че през периода 22.12.2015 г. до 21.04.2016 г., И. е полагал труд, съдът се е съобразил с данните от регистъра на осигурените лица и регистъра на трудовите договори. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Жалбоподателят не е представил по първоинстанционното дело доказателства, оборващи данните от регистъра на осигурените лица и регистъра на трудовите договори.
На листове 54 и 55 от първоинстанционното дело се съдържа регистър на трудовите договори, в който осигурителя [фирма], изкупил капитала на [фирма], е вписал трудов договор с дата на сключване 14.07.2015 г. и дата на прекратяване 13.08.2016 г., които данни съвпадат с тези от регистъра на осигурените лица - лист 15 и 16 от това дело, с осигурител [фирма]. Така посочените данни налагат извод за осъществявана от И. трудова дейност през процесния период.
Нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО задължава работодателите периодично да представят данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Следователно дори да се приеме, за посочения в графическата експертиза период, И. не е получавал трудово възнаграждение, то това не рефлектира върху наличието на осигурителен стаж, след като лицето е включено във ведомостите и за него се съдържат данни в регистъра на договорите и РОЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Нормите на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО охраняват осигурителните права на работниците и служителите, дори при проява на недобросъвестност на работодателя. Жалбоподателят не преценява, че от данните в регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица може да черпи права.
Съдът е изложил съображения и относно твърденията на жалбоподателя. И. заявява, че му е предлагано сключване на трудов договор, но е отказал, предвид това, че се „водел“ на работа в [фирма]. Наред с това се позовава на липса на трудов договор. Видно от РОЛ, към 14.07.2015 г. И. не е бил осигуряван от посоченото дружество. Пред касационната инстанция твърди, че му е изготвен договор за 4 часа и е подписал документ, свързан с охрана на труда. Заявява, че във фирма [фирма] е работил на „черно“. Работата била непостоянна. П. Аивен съд - Монтана сочи, че са му платени 60 лв. на ръка. Преди това казва, че условията за плащане са били по 20 лв.(по всяка вероятност на ден), на „черно“. Пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция сочи различни периоди, в които е работил. Осигуровките му били плащани без да знае, за което нямал вина. Твърденията на И. в хода на съдебното производство се преценяват като противоречиви.
Освен това се съобразява, че на лист 14 от делото се намира разпореждане № 113-00-162-2 от 18.11.2016 г., подписано от длъжностно лице, определено за Ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. М., с което е прекратено изплащането на отпуснатото на И. обезщетение за безработица, считано от 22.12.2015 г., поради започване на трудова дейност, без уведомяване на ТП на НОИ. По делото няма данни, а липсват и твърдения на жалбоподателя по първоначалното дело, че това разпореждане е било обжалвано от него. Предмет на жалба вх. № 1012-11-133 от 2.12.2016 г. до Директора на ТП на НОИ гр. М. е разпореждане № 113-00-162-3 от 18.11.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. М., което е различно от разпореждане № 113-00-162-2 от 18.11.2016 г.
При това положение правилно съдът е приел, че лицето е осъществявало трудова дейност през процесния период и недобросъвестно е получавало парично обезщетение за безработица.
Решението на първоинстанционния съд е обосновано с доказателствата по делото и с относимите към тях материалноправни норми, които са приложени правилно. Същото е валидно и допустимо. Поради липса на касационни основания, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 78/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана, ІV състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.