Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 925 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 3292 по описа за 2015 г. на Административен съд – Пловдив, е отменено решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено Д. П. С. да възстанови недобросъвестно получените за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в общ размер на 5642, 08 лв., от които 5040, 50 лв. – главница и 601, 58 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно получената сума до датата на издаване на разпореждането.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на решението на Пловдивския административен съд поради нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Д. П. С., чрез адв. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с...