Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от гр. Б. срещу решение № 128 от 2.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1892/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б., ІVсъстав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Б., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Б. е отхвърлил жалбата на В. П. П. от гр. Б. против решение № 1012-02-172#1 от 29.07.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № 2113-02-2642#10 от 9.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. Б..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно.

Предмет на спора по първоначалното дело, с оглед приложението на чл. 69, ал. 1 КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е бил - правилно ли органите по пенсионно осигуряване не са зачели осигурителен стаж за периода 15.05.1992 г. -11.10. 1992 г., за който кандидатстващото за пенсия лице е твърдяло, че е положен в ЗК „А.”...