Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия процесуален представител срещу решение №1634/08.02.2017 г. по адм. д. № 11723/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-К. Й. Д. в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Й. Д. срещу заповед № 8121К-2298/08.07.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година” за това, че на 15.05.2015 г. около 16:00 часа в участък Брезово към РУ на МВР – Раковски при ОД на МВР Пловдив, като полицейски инспектор в участък Брезово, след снемане на писмени обяснения от М. Т. М. от [населено място], [област], [област], задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го завел до тоалетната, за да се измие, оставил го за кратко време без надзор, от което задържаният се е възползвал и е избягал от участъка, като лицето е задържано повторно около18:00 часа на същата дата, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, предвиждаща задържаното лице се охранява непрекъснато и чл. 33 по цитираната Инструкция, предвиждащ...