Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искане на А. М. Г. от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязлото в сила решение по адм. дело № 7223/2014г. по описа на ВАС-пето отделение, оставено в сила с решение ппо адм. дело № 1844/2015г. на ВАС-5-чл. състав на II колегия.

В искането се твърди, че е налице ново обстоятелство, което се удостоверява с представено ново писмено доказателство, с което искателят е могъл да се снабди едва след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска - присъда № 82/17.03.2016 год., постановена по НОХД № 4606/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязла в сила на 19.01.2017 г. Навеждат се доводи, че е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и установеното в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Искането отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледано по същество е основателно като съображенията за това са следните:

С решение № 6748 от 09.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1844/2015 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 14801 от 09.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7223/2014 г. по описа на Върховния административен съд-пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на А. М. Г. против заповед № К-2921/26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Като фактически основания за издаване на цитираната заповед е посочено, че в...