Министърът на правосъдието въз основа на чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд да издаде тълкувателно решение по следните въпроси, които на практика се решават нееднакво от съдилищата:

1. Погасява ли се по давност вземането на наследника, произходящо от доходи, които друг наследник е събрал от наследственото имущество.

2. Ако трето лице, което не е наследник, участва в делбата наред с наследниците, то какъв е правният ефект от делбата - дали тя е действителна по отношение на наследниците и унищожаема спрямо третото лице, или е унищожаема за всички участници, или най-сетне е унищожаема изцяло.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе по поставените въпроси, взе предвид:

1. При делбата на наследство всеки от сънаследниците е длъжен съгласно чл. 70 ЗН да привнесе в наследство това, което дължи на наследодателя, както и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със собствеността между тях. Докато дължимото към наследодателя следва да се привнесе и се включи в наследствената маса, то дължимото между сънаследниците във връзка със собствеността има по-друг характер. Касае се до задължения на сънаследника към останалите сънаследници за доходи, които първият е събрал от сънаследствени имоти. В такъв случай всеки сънаследник е собственик на съответна част от доходите, отговаряща на дела му от наследството, и може да търси тази част от доходите и преди да е предявен иск за делба, респективно извън делбеното производство. Поради това следва да се приеме, че такива отношения между наследниците за търсене на част от доходите от наследството, събрани от друг сънаследник, са облигационни задължения между наследниците. Ето защо за уреждането им остават да важат общите правила, уреждащи облигационните отношения. Следователно за уреждането на тези отношения остават да важат и правилата за погасителната давност - течение, прекъсване, спиране.

Че погасителната давност остава да се прилага и при вземането от доходите, които сънаследникът е събрал от...